Истинската история на съветския интернет

Антон Оруш

Познавате ли ОГАС – съветския интернет? Не? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Истинската история на съветския интернет

Истинската история на съветския интернет

Това е названието на изключително скъп и модерен за времето си проект, погълнал милиарди и милиарди държавни средства. По мащаб на информационните ресурси и по обем на отделеното финансиране ОГАС превъзхожда космическия и атомния проект на бившия СССР, взети заедно. Едва ли е нужно да казваме, че ОГАС е ,,дело секретное“ и достъпната информация за него в момента е доста малко.

ОГАС (на руски – ОбщеГосударственная Автоматизированная Система) е проект за компютърна информационна мрежа, която да се занимава със събиране и обработка на данни с цел планиране и управление на икономиката в СССР. Става дума за ,,йерархична децентрализирана мрежа в реално време за управление на всички информационни потоци в плановата икономика“ – определението е на Бен Питърс, преподавател в Масачузетския технологичен институт и автор на книгата „Как една държава не се свърза в мрежа: неудобната история на съветския Интернет“ (How Not to Network a Nation: The Uneasy History of the Soviet Internet).

Мрежата е разработвана под ръководството на акад. Виктор Глушков, учен в областта на математиката и изключително перспективната тогава наука кибернетика. ОГАС поглъща огромни научни усилия от 1964 г. до края на 80-те.

Каква е била целта на съветската компютърна мрежа? За разлика от Интернет, който първоначално е бил предназначен основно за комуникация и предаване на данни, задачите на ОГАС са други – да трансформира целия документооборот на страната в нехартиен, електронен вид. Замисълът е бил по такъв начин да може да се управляват процесите на равнища от завод до министерство (както в реално време, така и в други режими), да се оптимизират технологичните и организационните процеси, да се създаде индустрия, основана на информационните технологии. Накратко – да работи по модела на т.н. в СССР безхартиена информатика – концепция за натрупване, подготовка и обмен на данни с използване само и единствено на компютърна техника. Нещо повече – в първоначалния вариант на мрежата се е предвиждала дори замяна на хартиените пари с изцяло електронни плащания.

Може да се каже, че ОГАС е първият в света опит да се създаде информационно общество в някаква област – в случая икономиката. Също така историята на ОГАС е един от онези случаи, в които историята на техниката се състои повече от предприети и непредприети административни мерки, отколкото на въведени действителни технически решения.

Но ОГАС е и борбата на двама напредничави учени с бавната и губителна бюрократична система.

Нашите системи за телеобработка

По това време компютърът изобщо не представлявал това, което познаваме в момента. В Източния блок било общоприето названието ,,електроноизчислителна машина“ (ЕИМ). Тя притежавала почти всички елементи на съвременен компютър, но… с огромни размери. Хард дисковете приличали на нещо с големина на фризер, процесорите – на чекмеджета, а обичайният носител за архивиране бил магнитната лента, записвана от високи устройства, подобни на еднокрилен гардероб. Ако добавим, че към една такава машина често се свързвало повече от едно запаметяващо устройство (например 4-5 ,,фризера“), става ясно защо типичната ЕИМ от втората половина на ХХ век заема цели зали.

Такава система е прекалено голяма, за да работи на нея само един човек. Бързо се появил въпросът как да се направи така, че изчислителните ресурси да се споделят и да се ползват не само от няколко души в залата, а… от разстояние.

Това отворило пътя към т.н. телеобработка на данни. Тя представлява съвкупност от методи (хардуерни и софтуерни), осигуряващи на потребителите отдалечен достъп към ресурсите на голям суперкомпютър. Това се постига чрез високо равнище на далекосъобщителните средства – най-често телефонни връзки, но не само.

Телеобработката трябвало да стане основа на ОГАС .

Истинската история на съветския интернет

Истинската история на съветския интернет

Первый человек

Първият човек, който се замислил за ползите на съветската икономика, ако тя се управлява чрез свързани в компютърна мрежа ЕИМ, бил професорът по кибернетика и инженер-полковник от Въоръжените сили на СССР Анатолий Китов (по сведение на С. Герович, сътрудник от Института по история на науката към Масачузетския технологичен институт). Идеята се заражда у Китов още през 1956 г., а  проектът му е от 1959 и се наричал Единна държавна система от изчислителни центрове (ЕГСВЦ).

На 7 януари 1959 г. Китов пише до съветския лидер Никита Хрушчов и излага плана си за преустройство на икономиката чрез изграждане на компютърна мрежа. Властта обаче разочаровала академика, защото било издадено… само постановление за необходимостта от създаване на нови мощни ЕИМ за стопанско приложение. Нито дума за нещо повече!

През есента Китов изпратил на Хрушчов второ писмо, в което прилагал 200-страничен проект на име ,,Червена книга“. Тя описвала ,,всесъюзна“ мрежа от изчислителни центрове с двойно предназначение – за управление на икономиката в мирно време и на въоръжените сили във военно. Звената трябвало да решават научно-технически и икономически задачи за своите принципали и за регионални институции. Трябвало да се обслужват от военен персонал и достъпът до информацията да бъде дистанционен (да, точно така, телеобработка!).

Истинската история на съветския интернет

Истинската история на съветския интернет

Този втори тласък намерил отклик, но повече в научните среди. Както пише акад. В. К. Левин, ,,предложението на Китов предвиждаше онази технология, която сега се нарича Grid и тя по-късно получи световно разпространение – обединение на множество изчислителни ресурси за решаване на задачи от глобален мащаб“.

Накратко казано, Китов загубил години от живота си да убеждава висши правителствени чиновници, че проектът му ще помогне на СССР да задмине САЩ в електронноизчислителната техника (той подчертавал – ,,да задминем, не да догоним“). Но за съжаление, със своите предложения за високотехнологични промени в системата на Министерството на отбраната ученият толкова започнал да досажда на хората от Политбюро, че в началото на 60-те г. проектът му бил окончателно отхвърлен, а самият Китов – изключен от КПСС, уволнен от работа и със забрана да заема длъжност в структурата на съветските Въоръжени сили.

Структура на ОГАС

По времето, за което става дума, статистическите органи и част от плановите отдели били обзаведени със счетоводно-аналитични машини поколение 1939 г., докато в САЩ те вече били напълно заменени от електронноизчислителна техника. До 1965 г. американците развивали два вида ЕИМ: за научни изчисления и за приложение в икономиката, като след това те били обединени в изделията на компанията IBM. В същото време в СССР нищо не можело да се обедини, тъй като съществували само компютри за научни изчисления, а с такива за икономическа употреба никой не се занимавал. Споменатият по-горе акад. Глушков се опитал да заинтересува двама конструктори точно с това, но никой не му обърнал внимание.

Чудото ОГАС трябвало да включва в себе си следните елементи: автоматизираните системи за управление на производството по отрасли (АСУ), държавната система от местни изчислителни центрове и изчислителните центрове на Държавния план и Централното статистическо управление. ,,Изчислителният център“ представлява съвкупност от мощни ЕИМ, които приемат дадена информация и я обработват, архивират или препращат някъде другаде. АСУ на свой ред се състои от автоматизирани системи за управление на предприятия (АСУП) и изчислителни центрове по отрасли.

АСУП се разполага в дадено предприятие и задачата й е автоматизиране на неговата комуникация и документооборот. Тя събира информация за складовете, заводите и останалите звена. Получените данни се използват за организиране, планиране и управление, синхронизация на процесите и т.н.. За усъвършенстване работата на инженерите техните работни места се обзавеждат с автоматизирани системи за проектиране, част от АСУП В България също са разработвани такива лични работни терминали, като напр. ИЗОТ 1027С:

Истинската история на съветския интернет

Истинската история на съветския интернет

Когато едно предприятие притежава обща АСУП, в неговия изчислителен център с ЕИМ постъпва информация от няколко склада, няколко конвейера и множество датчици, инсталирани на различни производствени линии. След въвеждането на такава система в Лвовския телевизионен завод съгласуваността между отделните звена на производството значително се повишила.

Спираме се по-подробно на тези системи, защото общите АСУП трябвало да станат звено на ОГАС . Когато се включат в нея, освен своите вертикални йерархически връзки АСУП вече имат и други, хоризонтални – те свързват предприятията, произвеждащи продукция в един отрасъл, като по този начин също се повишава съгласуваността.

Създаденият ОГАС трябвало да се опира на единна автоматизирана мрежа за връзка (поначало в тогавашната научно-техническа терминология са много характерни ,,единните“, ,,автоматизираните“, ,,електронизираните“ и ,,комплексните“ неща). Тя се създавала по това време в СССР и работела с телефони, телевизия, телеграф, телекс… Тази мрежа трябвало да свързва всички звена на ОГАС .

Управлението на информационните потоци в мрежата се извършвало от специализиран изчислителен център – на практика общодържавна (,,всесъюзна“) диспечерска служба.

Истинската история на съветския интернет

Истинската история на съветския интернет

С въвеждането на ОГАС държавните ръководители трябвало да получават статистическа информация за работата на цялата икономика. Данните се подавали от предприятията към ,,диспечерната“, а оттам поемали по мрежовите канали. Ясно е, че сведенията били нужни за съставяне на нови планове или корекция на съществуващите. Друга амбициозна идея била освен статистическа, да се предава и научно-техническа информация. По този начин специалисти от дадено предприятие биха могли да получат нови данни по интересуващи ги проблеми, а също да потърсят решение на затруднение.

Независимо от всичко, ОГАС не трябвало да замени човешкия труд, а само да го улесни.

На сцената – Виктор Глушков

След разжалването на Китов да се занимаваш с проекти като ОГАС, изисквало ентусиазъм и известна доза кураж. Явно акад. Виктор Глушков е бил точно такъв човек. Той не оставил идеята да се забрави и успял да продължи проекта ЕГСВЦ.

През 1962 г. Глушков пише, че, ако не се извърши коренна реформа, през 1980 г.,,цялото възрастно население на СССР“ ще се занимава само с икономическо планиране. През май 1963 г. излязло постановление на КПСС и МС работата да бъде ускорена.

ЕГСВЦ предвиждал 100 центъра в големи промишлени градове, обединени чрез широколентови канали за връзка. Тези центрове трябвало да обслужват около 20 000 големи предприятия, министерства и други ведомства. Характерно е наличието на разпределена база данни и възможността за безадресен достъп от всяка точка на системата до всяка информация след автоматична проверка на правата на потребителя, желаещ достъп. Допълнително била разработена и серия въпроси, удостоверяващи самоличността му.

Истинската история на съветския интернет

Истинската история на съветския интернет

Както вече сте се досетили, историята на ОГАС е историята на един незавършен проект. След като изложението било разгледано в бюджетна комисия, от първоначалния план не останало почти нищо. Бил определен максимален бюджет от 5 млрд. рубли и подготовка на около 300 хиляди висококвалифицирани специалисти. Самият ОГАС бил ,,накъсан“ на по-малки системи, като Автоматизирани системи за управление на предприятия (АСУП) и Автоматизирани системи за управление на технически процеси (АСУТП). Техните функции покривали само събирането и предаването на статистическа информация за работата на отделни предприятия, несвързани в мрежа. На плана на Глушков не било съдено да се сбъдне.

Съществуват няколко причини, довели до забавянето и краха на ОГАС :

  • преди всичко – Държавният планов комитет на СССР и неговият тромав бюрократичен апарат. Ръководствата на регионите и големите производствени отрасли не били заинтересовани от изпращане в реално време на информация за тяхната дейност, а самите организации били лошо подготвени за въвеждане на такъв вид обработка на икономическата информация.
  • второ, осъществяването на идея като ОГАС се нуждаело от значителни средства.
  • трето, процедурата на въвеждане на данните от страна на оператора била недостатъчно съвършена и изисквала дълго обучение на персонала.

Изпреварилият времето

В края на 60-те години излязла информация, че през 1966 г. в САЩ бил завършен ескизен проект на информационна мрежа (всъщност, няколко мрежи) – което значи две години след Глушков. Стартът на легендарната мрежа ARPANET – предшественикът на Интернет – бил планиран за 1969 г. Нека поясним, че идеята на ARPANET е да обединява компютри, инсталирани в различни американски градове. Тогава в СССР се върнали към ОГАС .

На насроченото заседание обаче започнало обсъждане на важните въпроси кой да оглави предвидените нови бюрократични учреждения, които да се занимават с мрежата, както и с колко точно да се увеличи финансирането. Не станало дума за чисто технически въпроси. За всичко това Виктор Глушков подробно пише в своите мемоари ,,Изповеди“. През 1972 или 1973 г. – сякаш като подигравка! – той бил посъветван да не се занимава с това да търси подкрепа у властимащите, а да напише статия-изложение на ОГАС , която да бъде публикувана в органа на ЦК на КПСС вестник ,,Правда“. Статията носела заглавие ,,За цялата страна“ и инженерът наивно мислел, че щом текстът е излязъл така, то въвеждането на мрежата наистина ще стане национален приоритет. Напразно…

Истинската история на съветския интернет

Истинската история на съветския интернет

На снимката: В. М. Глушков на среща с колеги – той е в средата.

Министърът на отбраната Дмитрий Устинов посъветвал Глушков да реализира ОГАС само във военната промишленост. Действително, стегнатата организация в този отрасъл помогнала в кратко време да бъде създадена стройна система от множество АСУ за контрол на предприятия. Но не спели и старите противници на конструктора, които обявили въвеждането на такава организация в останалите икономически сфери за излишно, под предлог, че гражданската индустрия не трябвало да се военизира. В тази борба много частни факти се поднасяли като повсеместно валидни.

На практика иначе добрата идея на Глушков била погубена от бюрократичното чиновничество и политиката да се отрицава ускорената компютризация и информатизация на обществото – поне тогава когато тя можела да бъде заплаха за комфорта на висшия управленски апарат. Нов враг на конструктора станала бързо развиваща се болест. В ранното утро на 30 януари 1982 г. сърцето на Виктор Михайлович Глушков завинаги престанало да бие.

Може да се каже, че акад. Глушков е изпреварил не времето си, а по-скоро се е намирал на грешното място в грешното време. В страна със съвсем различен икономически и обществен строй човек с такива знания и идеи без съмнение би постигнал значително повече. За него като инженер необходимостта от автоматизирана икономическа мрежа била очевидна, но за административния апарат – едва ли.

Към 1980 г. изграждането на ,,осакатения“ ОГАС вече било напреднало. Съществували близо 5097 АСУ за различни организации. След смъртта на Глушков работата спряла почти навсякъде. Единствено нашият стар познат Китов се опитвал  да убеждава новия лидер Михаил Горбачов в необходимостта от компютърна мрежа, която да вдъхне нов живот на разпадащата се съветска икономика. В началото на 90-те проектът ОГАС напълно загубил актуалност след отварянето на страната съм света и въвеждането в нея на съвременни средства за комуникация.


Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 1-2017.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url