История на осветлението в София

Антон Оруш

Ето каква е историята на осветлението в София, разказана в Сандъците – Sandacite!

История на осветлението в София

История на осветлението в София

Орлов мост с един от първите фенери 1890 г. в дъното – Нар. събрание

Малко след Освобождението на България София изобщо не приличала на съвременен за века си град. Тук не става дума  за това, че къщичките били малки и с кладенци по двора, или че по таваните им се развивала многобройна популация от гризачи. Дори не за това, че уличките били криви и кални, а по-скоро за това, че нощно време те били… съвършено тъмни. Докато София била турско владение, тя се осветявала с 200 броя мъждукащи газови фенера. Французинът Дик дьо Лонле (доброволец на руска служба в Руско-турската война) описва града в първите дни на влизане на войските: ,,Всички тези улици са били осветявани с големи фенери, поставени върху стълбове, боядисани в бяло и червено. Те сега бяха счупени и повалени“. При отстъплението си турските войски унищожили или плячкосали всичко, което можело да се използва, в това число и примитивните осветителни тела. Ясно било, че видът на София трябвало да се измени коренно.

Първият избор на Общински съвет е проведен на 10 февруари 1878 г. под председателството на вицегубернатора проф. Марин Дринов. Още на първото си заседание на 13 февруари 1878 г. било взето решение за организиране на специална служба, която да се занимава с осветлението на града. То трябвало да се осъществи с фенери с петролни лампи, окачени на дървени стълбове. За целта били закупени 200 броя лампи от Виена. После дошли още 300 лампи, 300 фенера и 300 стълба за тях. Вестник от онова време ни съобщава, че специално фенерите били на ,,световно равнище“ – тоест не гаснели при вятър. С тези фенери София се гордеела до края на века.

На следващата 1879 година, на 3 април, София – тогава град с 20 000 жители, е провъзгласена за столица на България. Според общинската управа градът трябвало така да се преустрои и благоустрои, че сериозно да се почувства разликата спрямо състоянието му преди Освобождението. Ето защо още в първия гласуван общински бюджет (1879 г.) от 153 890 франка само за осветление на града се определя сумата 52 825 франка, т.е. 1/3 от общите разходи (за „улучшене освещене градско и увеличаване числото на фенерите му“).

Грижата за осветлението на София става една от най-належащите за общинската управа още преди да се насочат усилията към използването на електричеството.

Един от най-обсъжданите въпроси в историята на електрификацията в България е кога е светнала първата електрическа крушка в страната. Поради оскъдните документи досега са публикувани най-различни становища.

Направените през втората половина на ХХ век задълбочени проучвания на инж. Ив. Кираджиев, инж. Мире Спиров и други автори аргументирано показват, че първата електрическа крушка в нашата страна е светнала на 1 юли 1879 г. по случай възкачването на престола на княз Александър Батенберг. По този случай пловдивският вестник „Марица“ (г. ІІ, 1879, № 99, с. 3-4) съобщава: „Вчера стана една превъзходна илюминация. Градината срещу палата бе великолепно украсена“ и по-нататък продължава: „Г. Доктор Димитър Моллов достави из Виена апарати и други потреби за произвеждане на електрическо слънце, което осветляваше всичката градина и градския часовник… Разноцветни фенери бяха накачени на особени жици, които съединяваха върха на павилиона с разните окружающи дървета и съставляваха един прекрасен конически вид, от който се разпростираха лъчи и се съединяваха с онези на електрическото слънце“.

На практика това означава, че за ,,превъзходната илюминация“ са използвани всички познати тогава видове осветление – борина, лоени кандила, фенери със свещи и петролни лампи и дори новото ,,електрическо слънце“.

Това е времето, когато класическата електрическа лампа току-що е открита и вероятно описваното „слънце“ е било лампа с въгленови електроди, а „павилионът“ е помещението, където е била поместена уредбата. Засега не може да се докаже дали източникът е бил динамо, задвижвано с парна машина или акумулаторна батерия. Вероятно събитието от 1879 г. е първото използване на ел. осветление не само в България, но и на Балканския полуостров.

Липсват сведения дали то е запазено като постоянно в Двореца. В една бележка в счетоводните архиви на Столична община дословно се казва: „През месец януари на 1882 г. са горели четиринадесят светила всякой ден за осветлението на палата“. Вероятно и тогава токоизточникът е бил динамо, задвижвано от парна машина.

История на осветлението в София

История на осветлението в София

Пловдивското изложение 1892, сн. Иван Карастоянов

А ето и някои любопитни предложения, които са се обсъждали в Общината за начина на осветяване на София:

– една мощна лампа да се окачи на балон над града и така да се осветява целият град;

– една мощна лампа да се монтира на витошкия вр. Камен дел и светлинният й поток да се насочи към града. На това предложение обаче възразили, че напречните улици на светлинните лъчи ще бъдат засенчени и тъмни.

Огромната част от града така или иначе подължавала да живее в тъмнина. На 22 февруари 1883 г. в. ,,Балкан“ пише: ,,Осветлението е тъй мигаво, че фенерите едвам осветляват сами себе си“. Затова в заседанието на Министерския съвет от 11 юни 1884 г. се постановява: ,,Да се платят по 1500 лв на месец и разноските за дохождане и отиване на инженерина, когото изпровожда Едисон, за да направи щудии и девиз за електрическо осветление на гр. София“. От цитата става ясно, че в своите намерения Общината е отишла доста далеч – водила е преговори със самата Edison Illuminating Company! Само че досега не са намерени материали, от които да става ясно какво е говорено и до какви практически резултати е стигнала работата. Най-вероятно обаче отговорът е – доникъде. Съединението и последвалата го Сръбско-българска война (1885 г.) отвличат вниманието на Общината от въпроса за осветлението.

На 6 април 1885 г. в България тържествено се отпразнува 1000-годишнината от смъртта на св. Методий. Сведения за това тържество фигурира и в броя на пловдивския вестник ,,Марица“ от 16 април 1885 г.. В репортаж под заглавие ,,Хилядагодишниния юбилей на славянските просветители Кирила и Методия в София“ е казано: ,,Вечерта градът беше тържествено осветен. Княжевский дворец се осветяваше с електрическа машина, а Народното събрание, правителствените и обществени учреждения и по-големите къщя със свещи, кандила и разноцветни фенере“.

А в обявление № 1241 на общината е написано: „Вечерта блескаво осветление на града и особено на Княжеския дворец, Народното събрание, Сборната черква и черквата „Св. Спас“, училищата и другите обществени здания. Фоерверки и бенгалски огньове в Двореца, Градската градина, пред Народното събрание, пред народните училища „Св. Св. Кирил и Методий“, „Денкоглувското“ и пр.“

Именно въз основа на публикацията в ,,Марица“ някои автори по история на  електрификацията в България приемат, че и през 1885 г. „блескавото осветление на Двореца“ е било с електричество, което е твърде основателно, като се има предвид сведението за осветлението му през 1882 г. Нещо повече, това говори за едно постоянно осветление на Двореца (днешната Национална художествена галерия), но за това липсват конкретни сведения.

История на осветлението в София

История на осветлението в София

Стълб от първото ел. осветление с два вида лампи – обикновени и ,,слънце„

Ето защо когато се говори за „светване на първата електрическа крушка в България“, независимо от източника на електрическата енергия, трябва да се знае, че това е станало на 1 юли 1879 г. в Княжеския дворец в София.

През 1890 г. Общинският съвет приел нова план-програма, в която наред с другите елементи от комплексното развитие на града било отделено значително място и на електрификацията. Добре е да отбележим, че този въпрос е повдигнат по време, когато изцяло електрифицираните градове в Европа и Америка все още не са много и дори се изброяват в училищните учебници по география.

Още цитираната по-горе статия във в. ,,Балкан“ неподписалият се автор препоръчва София да бъде осветявана изцяло електрически, като за тази цел се построи ВЕЦ край с. Бояна: ,,Може да се изтегли сякаква сила, която е потребна. На една лампа  потребна е 1 конска сила. При това могло би (…) тя през дена да служи за каране на разни индустриални машини, а нощес да се осветлява градът“.  Постепенно натискът станал доста силен и през 1890 г. кметът Димитър Петков назначил комисия, която проучила терена и определила за ,,износно начинание“ да бъде изградена ВЕЦ на реките Боянска и Владайска с минимален дебит 103 л/сек. Препоръчан е променлив ток с трансформатори, но се оставя свобода и за други системи. Градската мрежа трябва да бъде подземна (кабелна) и да се оразмери за бъдещ товар, три пъти по-голям от моментния. Разпределението на светлината трябвало да се управлява от един главен пункт в София, който да се свързва с централата чрез телефон.

След търгове през 1892 г. за изпълнител на строежа била избрана известната фирма Ganz. Но скоро между строителите и общината възникнали редица спорове (главно поради факта, че в бюджета нямало достатъчно пари да се плати цялата цена), а по-късните  правителствени промени довели начинанието до неуспешен край – първата българска проекто-електрическа централа така и не била завършена.

А сега нека оставим столичани да строят и да се пренесем малко пò на изток.

През 1888 г. в Габрово се построява гайтанджийската фабрика „Успех“ („Фердинанд I“). В нея е използвано като голяма новост именно електрическото осветление. Това личи от статия по повод изгарянето на фабричното здание на 13 август 1889 г. в правителствения вестник „Свобода“: „На 13-тий текущаго, пламна и изгоре индустриалната фабрика на Гайтанджийското Акционерно дружество „Успех“ в Габрово. Тази новопостроена фабрика, която първа в държавата бе снабдена с електрическо осветление и която по местонахождението си и красотата на зданието изглеждаше като да е брилянтно цвете, поставено на челото на града, вътре в 15 минути бе преобърната от пламъците на прах и пепел.“

Как обаче е осветена воденицата?

През 1891 г. предприемчивият и изобретателен габровски фабрикант Иван Хаджиберов донася от Германия динамомашина за постоянен ток и няколко електрически крушки с въгленови жички. Монтира ги в старата си бащина воденица. Задвижено от водно колело, динамото дало луксозно за тогавашните условия осветление на собственика на воденицата и работещите в нея мливари. Както отбелязва инж. Мире Спиров, ремъчната трансмисия на динамото на Хаджиберов не била добре разчетена и заради това светлината била несигурна и мигаща. Независимо от това обаче тя далеч превъзхождала дотогавашниите газени фенери. През 1892 г. същото динамо е пренесено в новоизградената фабрика за вълнени платове. Там двигател са използвани две водни колела и динамото давало достатъчна светлина за осветление на тъкачницата.

На 25 август 1892 г. се открива Първото българско промишлено изложение в Пловдив, по-късно прераснало в Пловдивски панаир. Едно от най-забележителните неща на него са двадесет и четирите електрически крушки с мощност 26 „свещи“ всяка, донесени от австро-унгарската фирма  Ganz, за да смаят българите. Това са били дъгови електрически лампи. За токоизточник е използвано динамо, задвижвано с водна турбинка.

Събитието е факт, но не трябва да се възторгваме прекалено. Цитат от в. ,,Балканска зора“ (12 август 1892) дава сведения за доста сериозни некоректности от страна на Ganz: ,,Лампите загасват понякога за минута… цялото изложение е осветено от 4 лампи, а понякога светлината се изгасва в 10 часа“. На следния ден статията отбелязва, че: ,,…нямало достатъчно въгленчета, които да се поставят в самите лампи“. По-нататък разбираме, че ,,въгленните плайвази“ (вид части) са пристигнали, но е необходимо и по-мощно динамо, чиято доставка се бави.

Междувременно електрификационната дейност в София не била напреднала кой знае колко. Строели се малки електрически централки (т.н. блокцентрали), захранващи най-често сградата на някоя държавна институция. По този начин през 1898 г. вече били осветени дворцовите конюшни, а по-късно Народното събрание, Чумният институт и Управлението на пощите и телеграфите.

След нови проучвания, административни процедури и нови търгове през 1898 г. започнало изграждането на ВЕЦ Панчарево на р. Искър, на около 22 км от София. Токът се пренася в София чрез въздушен електропровод за генераторно напрежение 8 kV дължина 16 км. Това е първият преносен електропровод в България. За него са използвани дървени борови стълбове с импрегниран долен край, а по-късно те са заменени със стоманени. Разстоянието между два стълба е 50 м, а токът е трифазен без неутрален проводник. Напрежението в целия град е било 150 V, по белгийски образец. Ще минат точно 50 години, преди София да премине на днешното 220-волтово напрежение.

История на осветлението в София

История на осветлението в София

Чертеж на лампа ,,слънце„ от 1900 г.

ВЕЦ Панчарево и софийската електрическа мрежа са открити за редовна употреба на 1 ноември (стар стил) 1900 г. В 68-хилядната тогава София се състои пищен празник, а официалните лица пристигат с файтон от с. Панчарево. България се нарежда между първите европейски държави, които използват електрическата енергия за частни и обществени нужди. По същото време много от големите градове и повечето столици на континента се осветяват с газ, а трамваите работят с конска тяга.

Между другото, известна е и датата на първата авария в уличното осветление на София. Това става на 17.01.1901 г., когато р. Искър замръзва и турбините на ВЕЦ Панчарево спират да работят. Електроснабдяването (и осветлението) на града се прекратява от 7 до 21 часа.

Първите частни абонати на електрическо осветление в София обаче са… едва 17. Характерно за уличното осветление е, че от полунощ до сутринта светят само една трета от уличните лампи, а на един стълб били монтирани два вида лампи – обикновени (вероятно петролните фенери) и ,,слънце“.

В долната таблица виждаме наличните данни за индивидуални микроелектрически централи и инсталации, построени в България през 1879-1901 г.

История на осветлението в София

История на осветлението в София

Следващите етапи в настъплението на електричеството са пускането на първия електрически трамвай в София през 1901 г. и изграждането на редица индивидуално електрифицирани обекти в столицата и други градове. А това е история, на места подходяща за приключенски роман.

Подредената тук кратка историческа хронология показва желанието на българските предприемачи и обществени институции през ХІХ нек да бъдат в крак с новите открития, които облекчават човешкия живот. През годините, когато „електрическото слънце“ се появява тук и там из България, се правят сериозни и значими открития в електротехниката, които дават силен тласък на използването на електрическа енергия във всекидневния жвиот. Разбира се, става дума за множеството изобретатели, работили по идеята за осветителна лампа с нажежаема жичка (Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер, Хайнрих Гьобел, Томас Едисон), за създателите на трифазния ток (Никола Тесла и М. О. Доливо-Доброволски) и много други.


Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път в cп. Oceм, бp. 3-2017.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url