Какво НЕ внедри социализмът

Известно е, че много от българските технически чудеса, излагани по Международния панаир в Пловдив, прегледи на ТНТМ и много други различни експозиционни плацове, на които са се демонстрирали постиженията на конструкторите в периода до 1990 г., остават само в 1-2 екземпляра и не се удостояват с последващо постъпване в масово производство – т.н. внедряване. За много от тях – какъвто е случаят с първата българска микровълнова печка Микронела 2000 – причината е в стопанската нецелесъобразност. Конкретното изделие е изработено само за да се види, че даден конструкторски колектив може да разработи и произведе такъв технически продукт и по този начин да спечели морални дивиденти – т.н. потупване по рамото. Много други изделия пък са произвеждани нарочно в 1-2 екземпляра, за да се подарят те на високи чуждестранни гости. Такъв е напр. случаят с българския апарат, обединяващ телевизор, радиоприемник и грамофон в едно, показан на Пловдивския панаир през втората половина на 60-те г., от който апарат една бройка е подарена лично на съветския лидер Леонид Брежнев.

Така показан обаче, проблемът не разкрива цялата си дълбочина. Положението става по-тежко, когато отбележим, че доста често на изложбените табелки на изделията са изписвани числа в левове, които трябва да сочат икономическия ефект от внедряването на конкретното технически изделие. Когато твърдението за такъв ефект е лъжа, си заслужава да се обърне по-сериозно внимание на тази своеобразна измама.

Затова сега в Сандъците- сандъците Ви предлагаме заедно да надникнем по архивите и да прочетем една статия от 1979 г., остро критикуваща подобно фалшиво ,,внедряване„.

Думата имат конструкторите на първия български електронен таксиметров апарат.

,,За никого не е тайна, че съдбата на разработ­ките, наградени със златни значки в Пловдив, е различна по отношение на внедряването. За някои от тях златната значка е добър ате­стат, който издига авторитета им пред внедрителя. За други наградата се превръща в удобен факт за отчитане на дейност. Или, по-точно, правителствено-комсомолското от­личие заема място на музеен експонат и се по­казва на гости и журналисти. Въпросът за вне­дряването, или за останалия на книга предпо­лагаем икономически ефект обикновено се премълчава.

В едно от фоайетата на варненския Висш машинно-електротехнически институт се намира мал­ка изложба на студентски разработки. В сре­дата на добре подредената експозиция е раз­положен красив експонат, а до него златна значка от последния преглед. Надписът инфор­мира: ЕЛЕКТРОНЕН ТАКСИМЕТРОВ АПА­РАТ — колектив с ръководител доц. к. т. н. Валтер Станчев. За разлика от изложбата в Пловдив, тук икономическият ефект от 1 000 000 лева не е отбелязан.

Още от първите думи на срещата ми с доц. Станчев разбрах, че това е лабораторен обра­зец на апарата, а въпросният икономически ефект е предполагаем. Въпреки безспорните доказателства, че е налице оригинална, кон­струирана на високо техническо равнище раз­работка, изгледи за скорошно внедряване не съществуват. Засега с нищо не би могла да по­могне на обезверения колектив и златната значка. Нека преди да проследим неуспешните опити на тази студентска разработка да се реализира в практиката и преди да изброим вратите, на които е чукала, да разгледаме на­кратко техническата страна на въпроса.

Според думите на авторите, както в нашата страна, така и в социалистическия лагер, това е първият успешен вариант на електронен таксиметров апарат. В момента използваните масово у нас таксиметрови апарати са западногермански (марка „ARGO“ Т 12). В малки коли­чества са внасяни и полски — „Полтакс“. Тези апарати са от електромеханичен тип. Цената на западногерманския апарат е 120 до­лара, а гаранционният му срок е една година.

 

В сравнение с електромеханичните, елек­тронните таксиметрови апарати притежават всички преимущества на електронната апара­тура. Те гарантират по-голяма сигурност, по-удобни са за поддръжка и експлоатация, не притежават триещи се части и позволяват по- гъвкаво реализиране на повече функции. Пре­настройката им е лека, както за промяна на тарифите, така и за различните парични еди­ници. Справката в патентната библиотека по­казва, че върху създаването на електронни так­симетрови апарати се работи усилено в САЩ, Япония, Англия, ГФР и други страни. Автор­ското свидетелство за изобретение на първия български електронен таксиметров апарат но­си номер 31 390 от 1975 година.

— Идеята — сподели доц. Станчев — беше загатната преди години от ръководителя на катедра „Автоматизация на производството“ доц. к. т. н. Светослав Колев. Доста колеги се опитваха, но нивото на електрониката през 1973 година не беше такова, че да може да се реализира миниатюрен таксиметров апарат.

Тогава и аз работих върху тази тема, но се от­казах. Появата на микропроцесорите (отначало вносни, а после български) ме окуражиха. В началото на 1974 година привлякох студен­ти — първо дипломанта Атанас Атанасов, а малко по-късно първокурсника Ганчо Славчев. През 1977 година беше изпълнена втора ди­пломна работа на тази тема от студента Здрав­ко Марчев. Така се стигна до издаването от ИНРА (Институт за рационализации, днес Патентно ведомство на Република България – бел. ав., А. О.) на ново авторско свидетелство No 36182 от 1977 го­дина. Вторият таксиметров апарат беше кон­струиран на базата на българската микро­процесорна система СМ 400.

Микропроцесорът, казано накратко, е малка изчислителна машина с универсална структу­ра, поместен в една или няколко интегрални схеми. Характерни за това програмно-апарат­но устройство са малките размери (около 25 х 15 милиметра). Микропроцесорните системи могат лесно да бъдат вграждани в редица про­изводствени и битови апаратури като ги „да­ряват“ с интелект. Микропроцесорите облек­чават извънредно много задачите на логиче­ското и техническо проектиране.

Новосъздаденият електронен таксиметров апарат е четиричипов, т. е. притежава четири интегрални схеми. Средно една схема (един чип) струва 20 лева. Апаратът е организиран програмно и може да изпълнява множество функции. В предната му част има четири бу­тона: ВКЛЮЧЕНО—ИЗКЛЮЧЕНО, ДНЕВНА—НОЩНА ТАРИФА. ИНФОРМАЦИЯ. НУ­ЛИРАНЕ. Цифрова светлинна индикация в зелено дава възможност за следене на различ­ните стойности.

Нека си представим, че сте спрели такси с монтиран електронен апарат. Качвате се и шофьорът натиска първия бутон. Светват циф­рите на началната такса, а отвън — червената лампа „заето“. Потегляте. Вторият бутон е натиснат, отбелязвайки, че пътувате нощем, на нощна тарифа. При последователно натис­кане на бутон ИНФОРМАЦИЯ се появяват цифри, показващи: общия брой на изминати­те километри, общия брой на изплатените километри, броя на направените курсове, ин­касираната до момента обща сума и дори инка­сираната през последния курс сума. Информа­цията се запаметява и може да бъде извикана повторно, дори след натискане на бутона НУЛИРАНЕ. Това се нарича електронен таксиметров апарат с фискална памет.

Апаратът се захранва от акумулатора на автомобила. Предвижда се при аварийно отпа­дане на този вид захранване автоматично да се включва вградена в апарата батерия от 12 вол­та. Високо постижение е и това, че се отчита критичната скорост. Това е скоростта (някол­ко километра в час) при която инкасираната сума се равнява на сумата при престой от време за същия период. Освен това сумата се изчисля­ва на всеки 100 метра, а в края на курса се за­кръгля автоматично до хилядни от лева.

Предимствата на електронния апарат са мно­го, авторите имат още идеи за усъвършенстване, работата продължава, но настроението е спаднало. Изгледи за скорошно внедряване не съществуват. Такава е съдбата на повечето студентски разработки, които не са били свър­зани предварително с ведомствен или извънведомствен план. На тях се гледа като на са­мостоятелни инициативи в лошия смисъл на думата. Преимущества има, изобретения има, обещания и внимание на думи има, но внедр тел няма.

В интерес на истината трябва да се каже, че след издаване на второто авторско свиде­телство доц. Валтер Станчев е бил повикан на разго­вор в ИИР — София, в отдел „Стопанска реа­лизация“. Разговорът е посветен на внедрява­нето на електронния таксиметров апарат. Той завършва с препоръка към авторите да донесат писмо от Министерството на транспорта, от което да личи, че внедряването на новия апарат е навременно и необходимо. ИИР дава писмо от свое име, и то е било занесено на ръка в Министерството. Това става през месец май 1977 година. В Министерството посрещат с интерес идеята и обещават да изпратят пис­мо-отговор до ИИР. До края на годината тако­ва писмо не е изпратено. Стандартът БДС 10817-73 също поставя бариера — в него не се споменава нищо за електронни таксиметро­ви апарати. И това е естествено, тъй като те са новост. Изводът е, че за да се даде ход на внедряването, трябва да се измени съществу­ващият стандарт. На авторите не е съвсем ясно как става това и на какъв етап. И те си казват: „Не е ли по-добре да се потърси първо внедрител, пък тогава да се прави опит за изменяне стандарта?“ И студентите, заедно със своя ръководител, тръгват да търсят подходя­що предприятие.

— Решихме да се обърнем за помощ към завод „Оргтехника“ — Силистра — казва доц. Станчев. — По моя преценка те в момента имат повече от 80 процента готовност за усвоя­ване на производството на апарата. Там се използва същата микропроцесорна система СМ 400 за калкулаторите „Елка-51“. Запознах­ме ги с нашия апарат и специалистите много добре посрещнаха идеята. Дори главният кон­структор ни увери, че според него няма ни­какви пречки, ръководството на Завода да ре­ши положително въпроса за внедряването. От тогава не се обадиха. Всички, които са се занимавали с нашия проблем, включително и на изложбата в Пловдив, казваха: „Браво!“ „Чудесна работа“, потупваха ни по рамото и с това си остана. Почти спряхме, защото смя­там, че повече с внедряването нямаме сили и нерви да се занимаваме.

Всъщност какво е необходимо, за да види разработката бял свят, т. е. да бъде започнато внедряване?

ПЪРВО. Здрави нерви и тичане. ВТОРО. Средства за довършване на разработката до­край, които не могат да се набавят само по ли­ния на ТНТМ. ТРЕТО. По-активна намеса на отдел „Стопанска реализация“ към Института за изобретения и реализации и съответните ведомства за промяна на стан­дарта. ЧЕТВЪРТО. Другарите от „Оргтехни­ка“ — Силистра по-скоро да изпълнят обеща­нието си и да помогнат за изработването на прототип на апарата. ПЕТО. Да се проведат изпитания в реални условия и да се отстранят недостатъците.

Излиза, че пътят към внедряването е не само дълъг, но и доста криволичещ. Като се приба­ви към това и недотам добре организираното снабдяване на вузовете с материали и съвремен­на апаратура, се получават условия за едно из­пълнено с изненади продължително пътеше­ствие. Какво ще стане при съществуващото положение с предполагаемия икономически ефект от над 1 000 000 лева за страната, из­числен на база Варненски окръг? А с икономия­та на валута? Налн СО „Автомобилен тран­спорт“ предвижда до края на 1980 година да внесе над 12 000 таксиметрови апарата. Ва­жен е въпросът за социалния ефект: Не е за пренебрегване и горчивината на студентите — настоящи и бъдещи инженери. Ганчо Славчев, например вече четвърта година работи върху електронния таксиметров апарат. Това е почти цялото му следване. Той подготвя дипломна работа върху усъвършенствуването на апарата и не може да си представи, че всички хвалят разработката, а тези хвалби са нещо празно.

Своето обобщено мнение за внедряването на студентските разработки във ВМЕИ — Варна изказа доц. к. т. н. Стефко Пъргавелов — пред­седател на клуба за ТНТМ:

— На Осмия национален преглед за ТНТМ в Пловдив се представихме с 27 експоната, от които са внедрени 7. На последния, Девети национален преглед изложихме 47 експоната, а от тях са внедрени само два. Повече от 15 са разработките, които са значителни от гле­дище на промишлените нужди и учебния процес, но те нямат особени изгледи да бъдат внедрени, поради различни причини. . .“

инж. Румен Иванчев

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 1979 г.