Антон Оруш

Какво се произведе в България през 1950 г.

Какво се произведе в България през 1950 г

Какво се произведе в България през 1950 г

,,Прецизните стругове, изработени в Завод 10 и завод ,,Антон Иванов“, имат работна дължина 2.000 мм., скоита скоростна кутия и задвижване със собствен мотор. Няма смяна на зъбни колела, шайби и трансмисии, всичко е ав­томатично, чисти ръчки, табла, включватели. Друго по­стижение е щосмашината. Тя служи за правене на вът­решни канали на зъбни колела — една ценна и незамени­ма машина в зъборезното дело.

Доскоро българските работни­ци знаеха само да работят и управляват фрезмашини, а днес те произвеждат вече такива. Фрезмашината се из­ползува за най-разнообразни нужди, като инструментална машина — за сваляне на пло­скости, изравяне, правене ка­нали, зъби и какво ли не още. За разлика от струга тук режушият инструмент е в движение, и материалът се по­дава, докато при стругарството материала е в движение, а ножът е неподвижен, и се подава

За дървообработващата ин­дустрия има цял комплект машини: дърводелска фреза, циркуляр, бормашина, бан­циг и механическа преса за фурнир и др.

Шлайфмашината за цилиндри на моторни блокове, производство на „Завод 14“ е висококачествена и ценна машина за нашето авторемонтно дело, тя може да престъргва и шлайфа цилиндри от 54 мм. до 145 мм. в диа­метър, като дава една точност на престъргване до 0.02 мм. и точност при шлайфане една стотна от милиметъра.

Български заводи Balgarski zavodi

Български заводи Balgarski zavodi

Ексцентър пресата е майсторско произведение на за­вода „Васил Коларов“. Задвижва се с електромотор, чиято мощност е 2 кс. с 1200 обороти в минута. Пресата мо­же да упражни натиск от 20.000 килограма и има ход на супорта от 10 до 70 см. Служи за щандовн работи, ряза­не на парчета, подгъване, пробиване и т. н. От същия завод е и въздушният чук с общо тегло 4.500 кгр. и тегло на самия чук (бабката) 150 кгр. Ходът на бабката е 400 мм., прави 180 удара в минута. Това е мощна ковашка машина, произведена за първи път у нас.

За консервната и хранителна индустрии са изложени: затварачка за консервени кутии, гроздомелачка, винарска помпа, центрофуги за мляко, чистачка за костилки на череши, производство на завода „Прогрес“. Ценна машина за нашето производство е въздушния компресор. Изло­жени бяха два типа компресори — с електромоторен дви­гател — удобен за работа с електроенергия и другия куплиран с бензинов двигател, подходящ за работа в отдалечени и неелектрифицирани места. Мощността им е 6 ат­мосфери.

Изложени бяха два дизел мотора — един 5 конски сили, ценно постижение на нашата машиностроителна ин­дустрия. Завод „Победа“ показва маган-машини за отде­ляне на памучното влакно от семето. Показан е и вибра­тор „ТП—4“ конструиран от инж. Петко Н. Петков и инж. Ник. Д. Иванов за трамбоване на бетон или пясък. Теглото му е само 73 кгр., а има удар от 700 кгр., повта­рящ се 3000 пъти в минута. Той може да вибрира 30 до 40 м2, на час бетон с дебелина 20 д 25 см. Задвижва се от електромотор и се обслужва от двама души. Много сполучлива и проста по устройство машина необходима за строителството. Друга нова строителна машина е новия тип бетонобъркачка с вместимост 500 литра, изработка на завод „23 декември“.

Ценно постижение е лагерния метал „гликол“ за ла­гери на двигатеди с вътрешно горене, производството на пили и др. инструменти, както и авторезервни части. Ло­комотивният и вагонен завод „Георги Димитров“ е про­извел горелки за оксижен, които не отстъпват по каче­ство с нищо на вносните. Те, заедно с оксиженовия ге­нератор на завод „23 декем­ври“, дават комплектен на­шенски оксижен. Завод „Ге­орги Димитров“ има прекрас­ни постижения и при произ­водство на измерителни ин­струменти и уреди, шублери, манометри, мечици, френски ключове и др.

Български машини Balgarski mashini

Български машини Balgarski mashini

Особено насърчителни са успехите на българското машиностроение с овладяване про­изводството на земеделските машини. Показана бе вършачка изработена от завода „Георги Димитров“, която е почти напълно усъвършенствувана и с нищо не отстъп­ва на чуждестранните такива.

Показани бяха за първи път изработените и пуснати в серийно производство, сложни и прецизни нови замеделски машини — жетварка и сноповързачка. Българското маши­ностроене понастоящем изработва, в достатъчни количе­ства, почти всички основни земеделски машини — трак­торни и обикновени плугове, редосеялки, дискови брани, кукурузороначки, фуражомелки, помпи и много други.

Чувствителен напредък бележи нашата добивна про­мишленост. Превръщат се в живо дело указанията на дру­гаря Вълко Червенков, какво „че все по-голямото произ­водство на руди и концентрати трябва да съставлява на­ша първостепенна задача.“ На панаира в Пловдив бяха показани богатствата, които се крият в недрата на наша­та земя и успехите на нашите миньори и рудокопачи, които изтръгват от недрага на нашата земя тези ценни материали.

Каучуковата промишленост вече произвежда най-различни технически артикули, обувни стоки и бележи осо­бени успехи с производството на гуми за тежкотоварни автомобили.

Химическата промишленост произвежда много ценни артикули, като блажни, земни и анилинови бои, лакове, дървен спирт, колофон, зелен и син камък, глицерин, дизенфекционни препарати и пр. Тази година бяха усвоени и пуснати в производство никотина, арсенатите и др. По­чти е усвоено производството на калциевия глюконат. Предстои пускането на производството на сярните кисе­лини и т. н. Един доста дълъг и подробен списък от вся­каква машинария и най-модерна техника са все производ­ство на нашата млада възходяща социалистическа про­мишленост.

Български стругове Balgarski strugove

Български стругове Balgarski strugove

Изложените машини и модели, изработени прецизно в нашите заводи, свидетелствуват не само, че българската про­мишленост е напълно овладяла твърде сложното и така необходимо за народното стопанство производство, но че там растат нови, надеждни, ентусиазирани кадри от спе­циалисти — рационализатори и изобретатели, които не стоят с уплаха и благоговение пред западно-европейската техника, напротив намесват се творчески за нейното побряване и модернизиране.

Растат нови хора в българската промишленост. Сред тях блестят имената на първенците: рационализиторите инж. Крум Калинов от машиностроителния завод за земеделски машини „Г. Димитров“, Герагос Елмаджиян от фабрика „Вулкан“, новаторите — инициатори на многомашинно, многостанъчно, многовретенно, многобасейно обслужване като Лиляна Димитрова, Гица Андреева и Елена Гераси­мова, миньорите многозабойчици Алекси Стоилков и Ма­нол Чолев, стругарят Кирил Зафиров и мн. др.“

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 2-1950

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url