Ако не знаете как работи електронната лампа, вижте в Сандъците – Sandacite!

През 1883 г. известният Томас Едисон, като извършвал опити с осветителна лампа, забелязал следното. Ако се постави една метална плочка в балона на лампата и тази плоч­ка се съедини с положителния полюс на източник на постоянно напрежение (ба­терия), а отрицателният полюс на бате­рията се съедини с единия край на светещата жичка, през включения милиамперметър протича електрически ток (долната схемичка). При размяна на полюсите на батерията, т. е. ако се свърже отрицателният полюс е плочката, а положителният — със светещата жичка, стрелката на ми- лиамперметъра не се отклонява, т. е. не протича електрически ток. Едисон не е могъл да обясни това явление и дълго време на него се е гледало като на интересен факт — протичане на ток през «отворена» електрическа верига.

По-късно, след откриването на катодните лъчи (чрез опитите на Крукс), това явление бива обяснено напълно. Било е установено, че при загряване на телата електроните, изграждащи атомите на тези тела, започват да се движат с по-голяма скорост по своите орбити. Когато тем­пературата на жичката в осветителната лампа се повиши и тя започне да свети, част от външните електрони, изграждащи нейните атоми, до­толкова увеличават скоростта си, че излизат вследствие на центробеж­ната сила в по-външни — по-отдалечени слоеве. Някои електрони из­лизат от структурата на атомите и образуват т. нар. електронен облак около светещата жичка. С излизането от състава на жичката на един или на няколко електрона тя се зарежда положително (има недостиг от електрони), поради което започва да привлича отделилите се елек­трони. Под действието на тази привличаща сила електроните се връщат към жичката, пак излитат от нея и т. н.

Този процес прилича много на кипяща вода, от която постоянно излизат капки вода и пак падат в нея. При поставянето на плочка, свързана с положителния полюс на батерията, електронният облак около светещата жичка се привлича от плочката — протича електрически ток. При свързването на плочката с отрицателния полюс на батерията електроните около жичката се отблъскват от плочката и ток не протича.

Такова е било устройството на първата двуелектродна лампа или, както по-късно е била наречена, диод или диодна лампа. Тя се състояла, както видяхме, от два електрода — нагрявана жичка — катод, и метадна плочка — анод, свързана с положи­телния полюс от батерията.

Ако между катода и анода се постави допълнителен електрод (на­дупчена метална плочка) — решетка Р, чрез прилагане на нея на по­ложително или отрицателно напрежение от друга батерия (схемата по-горе) може да се командва анодният ток. Потокът от електрони, какъвто е анодният ток, когато преминава около метална плочка, ако тя е положи­телно заредена, се привлича, а ако е от­рицателно заредена, се отблъсква. По та­къв начин чрез променяне на напреже­нието на решетката на лампата може да се намалява или увеличава нейният аноден ток. Електронни лампи, които имат три електрода — катод, решетка и анод, се наричат триелектродни или триоди

В съвременната радиотехника се изпол­зват лампи, в които има повече от една решетка. Решетките се разполагат в пространството между катода и анода и действието им е аналогично на първата решетка. Чрез прилагане на различни на­прежения на тези решетки се получава подходящо регулиране (командване) на анодния ток, необходимо за различните функции, които изпълнява електронната лампа.

Лампите с четири електрода — катод, анод и две решетки – се наричат четириелектродни или тетроди, лампите с три решетки — петелектродни или пентоди,     лампите с четири, решетки — хексоди, лампите с пет решетки — хептоди и и лампите с шест решетки – октоди.

Видове електронни лампи

Един материал на Сандъците – Sandacite!