Когато те удари ток

Когато те удари ток
5 | 4862
Антон Оруш

Когато те удари ток

Когато те удари ток

Когато те удари ток

,,Когато гръм удари, как ехото заглъхва“

Пейо Яворов

Около всяка една човешка дейност в обществото витаят редица заблуди и неправилни представи. Колкото по-опасни могат да бъдат последствията от неправилно извършване на дадена работа, толкова повече хората се плашат от нея. Една такава област е, без съмнение, електроинсталационното дело. Съществуват много митове, като един от тях е, че когато човек ,,бръкне в контакта“, то той едва ли не моменталически се изпича и веднага става стопроцентово мъртъв.

Да бе, да! Няма такова нещо! Правили сме го понякога и мога да потвърдя че поне моя милост, авторът на това четиво, съм в момента жив. Но успокойте се, точно сега нямаме намерение да Ви доказваме как точно и при какви обстоятелства е безопасно да бъркате в контакта. Желанието ни е само да образоваме людете, които обединяват всички видове телесни поражения от електрически ток и всички типове електрически злополуки под общознаменателния фразеологизъм ,,удари го токът“.

И такаа, да хванем сега скалпела и да прощудираме анатомията на електрическите поражения. Предварително казвам обаче, че може да се наложи това да стане в повече от една статия.

В промишлена, заводска обстановка обикновено грозящата опасност се възприема чрез сетивните органи на човека: той подушва мириз­мата на газа, чува ненормалното хлопане на машината или апарата, вижда приближаващия машинен детайл и др. Инстинктът за самосъхранение у човека в повечето случаи му подсказва и начина за избягване на опасността.

В електротехниката положението е съвсем различно. В повечето случаи електрическият ток не се проявява преди допир, особено ако на­близо няма осветителна крушка, електродвигател или трансформатор, които да са свързани с инсталацията. Тези апарати, както и в остана­лите отрасли на техниката, могат да сигнализират за опасността (свет­лина, движение, бръмчене).

Често опитни електромонтьори толкова привикват към обстанов­ката при електромонтажните работи и по инсталацията, която се на­мира под напрежение, че съвсем забравят грозящата ги опасност. Между старите квалифицирани монтьори се срещат и такива, които смятат, че са застраховани срещу пораженията от токови удари. Те са влизали често в пряк контакт с тока и той е протичал през тях случайно или умишлено при допир с тоководни части от електрическата инсталация, но не е навреждал на здравето им. Те правят оттам извод, че организмът им е свикнал към електрическия ток и той не може да им при­чини големи поражения.

Вън от майтапа – това не е вярно! В природата не съществуват хора, които да са застраховани от пораженията на електрическия ток! Опасност­та от последствията му (изгаряния, шокове и даже смърт) се пре­махва само при пълно съблюдаване на правилата и инструкциите по техниката на безопасността.

Удари ме ток Udari me tok

Удари ме ток Udari me tok

Общи мерки за безопасност при електромонтажните работи

В практиката са определени редица предохранителни мерки, които не­пременно трябва да се съблюдават при работа по електрически инста­лации под напрежение. Те се свеждат до предпазване от удари на електрическия ток. Общите предохранителни мерки са следните:

  1. Никога да не се отива без нужда близо до тоководни части и те да не се допират, даже и когато са изолирани.
  2. Електромонтажните работи трябва да се извършват пре­димно при изключена токова верига. Забранява се работа при в. н., а при н. н. трябва да се вземат предписаните предохранителни мерки.
  3. Забранява се работата в тесни и тъмни места в непосредствена близост с тоководни части под напрежение.
  4. Забранява се обличане, умиване и поставяне на дрехи в непо­средствена близост до незащитени от допирно напрежение електрически части.
  5. Да не се употребява разпространеният между монтьорите начин за проверяване присъствието на ток в инсталацията с пръст. За тази цел да се използуват пробната лампа или измерителните уреди.
  6. Да не се отива на работа в нетрезво състояние, защото има по- голяма опасност да се попадне под напрежение.
  7. При работа под напрежение да се използуват защитни изола­ционни приспособления: а) инструменти с изолационни дръжки; б) изо­лиращи подложки; в) гумени ръкавици, галоши или подметки; г) шапка; д) приспособления за заземяване и др.
  8. Всички тоководни части за в. н. (при възможност и за н. н.) трябва да са оградени с прегради, решетки или заземени метални по­крития.
  9. Всеки електромонтьор трябва да е запознат не само с начина на работа, но и с даване на първа помощ при нещастни случаи.
  10. Цялата работа трябва да се извършва под непосредственото наблюдение на техническия ръководител или майстор (бригадния отго­ворник) Работата трябва да се извършва обязателно най-малко от две лица.

Оказване на първа помощ пра наранявания и изгаряния

Повечето наранявания и изгаряния при електромонтажни работи на освети­телни и силови инсталации са от нехайно и небрежно отношение към правилата и предписанията на техниката по безопасността (неизолирани или повредени инструменти, липса на гумени подметки и др.). При малки одрасквания и порязвания мястото се промива с кисло­родна вода, намазва се с йод и се бинтова. При по-големи рани със силно кръвотечение раната се стяга със стерилен бинт и ръката или кракът над раната се стяга силно с кърпа, напр. турникет.

Изгаряния при електромонтажните работи се явяват от допир с горещ асфалт, припой, нагрети споявани или заварявани проводници и от волтова дъга на мястото на допир с тоководни проводници. Има три степени на изгаряне:

  1. Повърхностно изгаряне (първа степен). За намаляване бол­ката изгореният крак или ръка се вдига нагоре и държи дълго така. Изгореното място се полива с танинов разтвор, поставя се марля и памук и се забинтова. При изгаряне от волтова дъга пострадалият се завежда при лекар.
  2. Изгаряне с мехури (втора степен). Постъпва се, както по-горе.
  1. Тежки изгаряния (трета степен). Вика се бърза помощ или най-близкият лекар или пострадалият се отнася в най-близката болница.

Оказване на първа помощ при поражения от електоически ток

Често допирът с електрически ток предизвиква изгубване на съзнание, спиране на дишането, изгубване на пулса, изстиване на кожата, поблед­няване, което дава признаци на смърт. Не може обаче да се счита, че е настъпила смърт, затова се вземат бързи мерки за съживяване на пострадалия. Необходимо е при това да се спазват следните основни правила: 1) да се освободи пострадалият бързо от действието на тока и 2) ако е загубил съзнание, веднага да се проведе изкуствено ди­шане, което продължава до идването на лекар. Освобождаването на пострадалия от действието на тока става внимателно, за да се избягнат вреди както за пострадалия (падане от голяма височина), така и за спасителя, понеже допир до човек под напрежение е опасно, ако не се вземат специални предпазни мерки.

Начини за освобождаване на пострадал от ток:

1.Използват се дрехи, сухи дъски, прътове, въже или други непровеждащи тока материали, за да се отдели пострадалият (фиг. 1) или тоководният проводник (фиг. 2) и така да се прекъсне действието на тока върху пострадалия.

Когато те удари ток Kogato te udari tok

Когато те удари ток Kogato te udari tok

2. Не трябва да допираме обувките на по­страдалия, докато се намира под напрежение (пироните и налчетата са опасни, защото провеждат ток).

3. Когато пострадалият трябва да се допре, нужно е да се сложат гумени ръкавици или да се стъпи на суха дъска. Препоръчва се действане с една ръка, като другата се постави в джоба (фиг. 1).

Когато пострадалият конвул­сивно стиска проводника, препо­ръчва се:

1. Да се изключи най- близкият прекъсвач или предпази­тел, а с това и токът, ако няма опасност пострадалият да падне от високо. При напрежения до 250 V се допуска пресичане на провод­ника с брадва със суха дървена дръжка.

2. Ако безопасно осво­бождаване не става по указания начин, прибягва се до късо съе­динение на всички линейни про­водници и свързването им към земя.


Когато те удари ток Kogato te udari tok

Когато те удари ток Kogato te udari tok

Изкуствено дишане се прави, ако освободеният от тока пострадал остане в безсъзнание.

Преди това трябва: 1) да се осво­боди пострадалият от стесняващи­те го дрехи. 2) да се осигури достъп до него на чист въздух, като устата му се разтваря, държи се така с парче дърво или кърпа и се премахнат изкуствени зъби, слюнки или кръв. Изкуствено дишане се провежда от един или по­вече хора. Разглеждаме само първия случай.

Когато те удари ток Kogato te udari tok

Операциите на изкуственото дишане са следните:

  1. Пострадалият се полага по корем с лице настрана върху ед­ната ръка, сгъната в лакътя, докато другата ръка се изпъва напред.
  2. Даващият помощ застава на колене с лице към главата на по­страдалия, като бедрата на последния са между коленете му.
  3. Даващият помощ слага дланите си на долните ребра на постра­далия и натиска с всичка сили в течение на 2 сек, след което бързо маха дланите (фиг. 3). Натискането не става извеанаж, а отначало леко и постепенно се усилва. Ръцете на даващия помощ са изпънати, а не свити в лактите.
  4. Натисканията трябва да са равномерни, еднообразни и рит­мични в съответствие с естественото дишане (12— 14 пъти в мин). Броят на натисканията се регулира по часовник или по собственото дълбоко дишане.
  5. Ако се появи естествено дишане, изкуственото въпреки това се продължава до идването на лекар.
  6. За усилване на започващото дишане под ноздрите на постра­далия трябва да се поднесе навлажнена с амоняк кърпа и внимателно да се разтрият гърдите.
  7. Когато се появи гълтане (не по-рано), дават се 15—25 валериа­нови капки с вода, чаша вино, чай с вино или горещо кафе.

Ами, това беше! Надяваме се, че не сме Ви досадили, защото тепърва има да четете и следващата статия, в която вече става въпрос за разликата между електрическо нараняване и електрически удар.

Един материал на Сандъците – Sandacite


Литература:

Правилник за техническа безопасност при експлоатация на въздушни електропроводи с високо напрежение. София, 1961.

Соловьев, П. Техника безопасности. М., Госэенергоиздат, 1955.

Митов, Б. Техника на безопасността и противопожарна безопасност. София, Наука и техника, 1956.

Sandacite
Sandacite

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url