Запознайте се със стари БГ лампови и селенови токоизправители в Sandacite.BG!

Начи глейте ся… Ако става дума за старите български токоизправители, нищо не ни пречи да Ви пуснем няколко модела от завода в Перник и да кажем, че сме си свършили работата. Да, ама ние не сме толкова повърхностни… Ние търсим винаги по-по-, че ако може, и най-старото, и затова сега Ви изровихме пак токоизправители, но от период, в който не знаем дали се сещате, че въобще България е произвеждала такива устройства – 1930-те години!

Виновник за тяхната поява на белия свят е отново фирмата ,,Електрон А.Д.“ на Николай Джебаров, която ги е изработвала в работилницата си в София на бул. Дондуков № 45, а ги е продавала на № 27. Производството е имало желанието да обхване всички нужни на живота, в които може да ни потрябват такъв вид устройства. За това говори каталогът на фирмата от края на 30-те г., който казва: ,,Токоизправителите „Електрон“ се изготвят за всички цели: за пълнене на акумулатори, за захранване на радио­апарати и усилватели, за електродинамични високоговори­тели, за телефонни и телеграфни апарати, за захранване на дъгови лампи. [Предлагат се] токоизправители еднофазни и многофазни, за кинотеатри, с филтруван и нефилтруван прав токъ“.

Тези устройства са били предвидени за работа с три стойности на мрежовото напрежение – 120, 150 и 220 волта. Произвеждали са както лампови, така и сухи селенови токоизправители.

Така, а сега нека видим какво е специфичното при предлаганите няколко модела…

Има напр. лампов токоизправител тип 13 Р, предназначен ,,за пълнене на акумулатори“ (зареждане), ,,необходим за всяко радиоателие“ (там има нужда от него заради акумулаторите на онези радиоприемници, които се захранват с такъв токоизточник), а също така е използван и за зареждане на автомобилните акумулатори. Моделът 13 Р работи с прав ток и напрежението му има възможност да се регулира от 5 до 20 волта и тока от 0,5 до 1,5 ампера. Предлагали са го и във вариант без опция за регулиране на напрежението.

Друго подобно устройство е тип 6 Р. Казват ни че той е ,,необходим е както за всеки гараж, така и за по-големи радиоателиета.“ Правотоковото напрежение при него се регулира между 10 и 30 волта, а на самия ток – от 0,5 до 6 ампера. Не знаем обаче през колко, през каква стъпка. После го има пак същия, но без регулатор.

Следващият модел е означеният като 6 2 Р. Характеристиките му са като на горния модел, има и възможност едновременно да зарежда автомобилни акумулатори и ,,радиоакумулатори“.

Произвеждани са и шестфазни токоизправители 30, 45 и 75 ампера за захранване на кинопрожекционни машини в кината. 75-А модел може да работи с напрежения 150, 220 и 380 волта.

А какви ли електронни лампи са монтирани в тях? Разбира се, можем да правим вероятни предположения въз основа на токоизправителните лампи, които сме срещали в българските радиоприемници от 30-те г., но сигурна информация за в тия модели нямаме.

А ето и какви са селеновите сухи токоизправители (с мрежово напрежение 120, 150 и 220 волта, но пригодени за зареждане на акумулатори, които работят с няколко различни акумулаторни напрежения):

• тип 4/1 Б II. Предназначен е за зареждане на радиоакумулатори (по два акумулатора от 2 волта или един акумулатор 4 волта). Токът при зареждането може да е до 1 А;
• тип 4/2 Б II. Ток при зареждането до 2 А. Могат да се пълнят 2 акумулатора по 2 волта или един акумулатор 4 V;
• тип 6/1 Б II. Специално нагоден за зареждане на автомо­билни акумулатори с напрежение 6 V. ,,Представлява необходима принадлежност за всеки автомобил.“ Ток при зареждането до 4 ампера;

• тип 12/4, 2 Б II (на горната снимка). И този е проектиран за радиоателиета, гаражи и др. Могат да се пълнят както радиоакумула­тори, така и автомобилни акумулатори общо до 12 волта. Чрез регулатор и ампермер токът може да се регулира от 1 до 4,2 ампера;
• тип 24/4 (долу). Токоизправител  с максимална мощност  4 ампера при 24 волта. Може да ,,пълни“ всякакви акумулатори до 24 волта напрежение

Освен всичко това, клиентът може да поръча и токоизправители по поръчка за каквато поиска мощност. Селеновите устройства са доставяни в два варианта – със и без регулатор на ток и напрежение. Към тях са можели да се поръчат и електроизмервателни уреди.

Интересно, нали? Непознато усещане да разгледаш от една страна толкова познати устройства, но пък произведени тогава, когато съвсем не си очаквал! :) Както казахме и преди – който твърди, че преди 1945 г. в България не е имало електротехническа и електронна промишленост, каним го най-учтиво да прочете тази, предишните и бъдещите ни публикации. Защото предстоят още разкрития за родни електрелементи от царско време! Ето Ви още сега малко за разядка…

Царство България – електросъоръженията, таблата и табелите им