Антон Оруш

Sandacite.BG намерихме и магнитна карта за контрол на достъпа чрез устройството ИЗОТ 1035С

Магнитна карта за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С

Магнитна карта за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С

Преди доста време ви бяхме описали накратко първото българско електронно устройство за контрол на достъпа – ИЗОТ 1001С от 1979 г. Нека си я припомним. То е инсталирано на служебните входове на административни сгради и предприятия. Състои се от главен блок и изчислителен модул, основан на чипове от българската серия СМ 600, и пул­тове с четящи устройства на магнитни карти. Всеки служител има собствена кар­та, върху която, наред със снимката и дан­ните му, по магнитен способ е записан и уникален служебен номер. Всяко преминаване през входа (влизане или излизане) се записва в па­метта на централното устройство и се прави баланс на времето на този служи­тел, за да се установи колко от предварително зададените присъствени часове човекът е бил в сградата.

ИЗОТ 1001С позволява и задаването на „плаващо“ работно време с различни параметри. На­пример, времето от 9 до 16 часа е задължително за всички служители, а от 7 до 8 и от 16 до 18 часа е „плаващо“ — служителят може да присъства или не при условие, че общият му баланс дава необхо­димите часове за работния ден.

Ето как изглежда нейният карточетец:

Система за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С - карточетец

Система за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С – карточетец

Даа, но се оказа, че по-късно традицията е продължена и на смяна идва втори модел електронна пропускна система, наречена ИЗОТ 1035С. Тя е произвеждана вероятно в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Научихме за нея, когато случайно ни попадна картата от устройството – виждате я на снимката най-горе в публикацията. Такава карта досега на живо никъде не сме виждали, а тези пропускни компютри са изхвърлени от различните сгради още в началото на 90-те, така че това сега се превръща в един от най-редките експонати в колекцията на Sandacite.BG.

Тази пластика е напълно същата като най-масовите български фонокарти от 80-те години, произвеждани в ГДР след 1983 г. В това няма нищо чудно – на една такава карта с магнитна лента като тях може да се запише всякаква информация. Те са само с тази лента, без чип. Именно на черната магнитна лента отгоре се записва уникалният служебен номер на служителя. Долу вдясно виждаме и кода на производството, който при българските карти е отпечатван само на тези от държавната поръчка в ГДР, изпълнена от тамошното предприятие Zimex. Нашият екземпляр е произведен през 1987 г., а компютърът за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С влиза в употреба през 1984.

Всъщност това отгоре е обратната страна на картата – предната е тази отдолу, с името на предприятието, чийто вход отваря картата. В случая това е Централният институт по изчислителна техника и технологии на днешното Цариградско шосе:

Магнитна карта за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С

Магнитна карта за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С

Тази карта също е използвана от служители на предприятия, институции и т.н., а принципът е същият – прокарваш през процепа на карточетеца и се отбелязва кога си влязъл/излязъл. Компютърът балансира времето, което човекът е изкарал в сградата, и така удостоверява дали е заработил задължителния брой часове. В такъв вход сме виждали надпис: ,,МОЛЯ, ОТЧИТАЙТЕ КАРТИТЕ СИ ПРИ ВЛИЗАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ!“ (забележете какъв хубав български език – ,,отчитайте“, а не ,,чекирайте“, както сега!). 

Тази магнитна пропускна карта е още едно доказателство, че колко е важен един експонат, не се определя от неговата големина и тегло! :) Да си пожелаем обаче да намерим някой ден и поне един от двата ИЗОТ-а…

Българският контрол на достъпа

Сподели

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>