Антон Оруш

Мощни генераторни лампи и тяхното възстановяване

Мощни генераторни лампи и тяхното възстановяване

Мощни генераторни лампи и тяхното възстановяване

Изгражданите през десетилетията мощни радиопредаватели в България са, разбира се, изключително от лампов тип. Те и промишлените лампови генератори работят с генера­торни лампи от голяма мощност — от 10 до 100 киловата. Радиотранслацион­ните възли в по-големите градове ра­ботят с генераторни лампи от сред­на мощност — от около 500 вата до 3 киловата.

В тази статия в Сандъците- сандъците ще Ви разкажем как са възстановявани повредените мощни генераторни лампи от националните радиопредаватели. Това е естествено продължение на предишна наша статия, в която се занимавахме с ремонта на използваните в различни радиоприемници електронни лампи поначало.

Генераторните лампи представля­ват триелектродни лампи (триоди), състоящи се от катод, решетка н анод. Те са сърцето на всеки един лампов предавател. С помощта на тези лам­пи, свързани в съответни радиосхеми, се създават или, както казват в радиотехниката, се генерират радио­вълни със строго определена дължи­на на вълната, характерна за даде­ния предавател. След това, чрез пре­давателните антени, тези радиовълни се излъчват в ефира и могат да бъдат приети в различни точки на земно­то кълбо, с помощта на приемни ан­тени и радиоприемници.

Необходимостта от голяма мощност налага катодът и анодът да бъдат доста големи. От тук се увеличава и големината на цялата генераторна лампа, която на височина понякога достига чак до 1 метър. При мощност над 3 киловата, за да не се увеличават много раз­мерите на лампите, анодите се правят от електролитна чиста мед или високохромирана стомана и се охлаждат с въздух или вода. Друга особеност на тези лампи е, че те работят с високи анодни напреже­ния — от 3,000 волта до 12,000 волта. При толкова високи анодни напрежения могат да се използват само пряко отоплявани волфрамови или ториево-волфрамови катоди, тъй като катоди­те с окисен слой на повърхността, каквито са катодите на всички обикно­вени електронни лампи, много лесно се разруша­ват при бомбардировката им от положителните йони, които се образуват в лампата поради йонизация на оста­тъчните газове при тези високи на­прежения.

А ето как се транспортира една наистина мощна генераторна лампа – ГУ88П – със своите 55 килограма!

Мощни генераторни лампи Moshtni generatorni lampi

Мощни генераторни лампи Moshtni generatorni lampi

Такаа, а сега, след като се запознахме накратко с този вид лампи, стигаме и до същинската част на темата ни днес.

В началото на 60-те години Министерството на транспорта и съобщенията изразходва ежегодно по 3—4 милиона лева валута, за да за­купува от чужбина мощни генератор­ни лампи. Това е логично, като се вземе предвид, че единичната цена на тези лампи е от 800 лева — за най-малките до 21,000 лева — за най-големите.

Дълготрайността на работата на всички тези лампи е от 1,000 до 1,500 часа и се определя главно от дълготрайността на катода, който из­гаря. В складовете на нашите радио­предавателни станции със сигурност и сега дори много из­лезли от строя мощни генераторни лампи. Независимо от факта, че навремето много от тя са предавани на пред­приятие „Вторични суровини“, където са унищожавани

Оказва се обаче, че не малко от половината от използваните у нас типове генераторни лампи от средна и голяма мощност, конструктивно поз­воляват да бъдат неколкократно пъл­ноценно възстановявани. При въз­становяването лампата се разрязва в стъклената й част. Заменя се обикновено само излезлият от строя катод с нов, заварява се отново и се по­втарят след това всички технологиче­ски операции, както при производ­ството на лампите. При това производствените разхо­ди за възстановяване на лампите са нищожни — от около 0.5 % от цена­та на една нова лампа — при най- големите от тях, до около 10% при най-малките.

Ето защо, със съвместните усилия на Министерство на транспорта и съ­общенията и Физическия институт при БАН, през 1959 година е създадена производствена лаборатория за възстановяване на мощни генера­торни лампи. Няколко души от ла­бораторията са командировани в Румъния, за да се запознаят с рабо­тата на създадената там производ­ствена лаборатория за възстановява­не на електронни лампи.

Генераторни лампи Generatorni lampi

Генераторни лампи Generatorni lampi

Близо една година отива в проек­тирането и изработването на необхо­димата апаратура и съоръжения за лабораторията. Трябва да бъдат преодолени редица трудности, пора­ди това, че тогава у нас няма подобно електровакуумно производство (както – въпреки надеждите – всъщност и никога не се появява), а възста­новяването на такива електронни лампи изисква добро познаване на техните конструк­тивни особености и на технологията на производството им.

Работата за­почва с възстановяването на 3-киловатовите стъклени лампи от типа „ГК-3000“, „ГМ-100“ и на 30-киловатовите лампи с медни аноди or типа „Г-431“. Всички тези лампи имат катод от чист волфрам.

Изпратените за експлоатация по няколко бройки възстановени лампи от типа „Г-431“ в националните предаватели в Костинброд (телеграфният предавател на БТ А) и в Столник (Со­фия—4), са показали безупречна работа и нормална дълготрайност. Първата от тези лампи след регенерацията до 1961 г. е навъртяла вече над 2,000 работни ча­са. т. е. надхвърлила е гаранцион­ния срок на завода за този тип генераторни лам­пи. Успешно работят и възстанове­ните лампи от типа „ГМ-100“ и „ГК-3000“, изпратени в транслационните възли в София и Русе.

Генераторна лампа Generatorna lampa

Генераторна лампа Generatorna lampa

През 1961 г. е усвоена технологията за възстановяване на 10-киловатовите генераторни лампи от типа „Г-450“ и „ГКО-10“ с катод от чист волфрам. Първите възстановени лам­пи са монтирани в предавателя в Ко­стинброд.

Тези успехи са дали основание на колектива да смята, че са преодолени вече ос­новните трудности по възстановява­нето на този тип лампи. Отново през 1961 г. започва подготовката на апаратура за въз­становяване на най-големите 100-киловатови генераторни лампи от типа „Г-433“. Обсъжда се и въпросът за възстановяване на мощ­ни генераторни лампи с катод от то риран волфрам.

Нещо повече – конструкторите са вярвали, че не е изключена възможността новосъз­дадената лаборатория да послужи ка­то база за едно бъдещо производство на мощни генераторни лампи и някои други специални електровакуумни прибори в България. За съжаление обаче, това никога не се случва.

2 Comments

  1. Велислав Саров
    Велислав СаровОтговор
    08.11.2016 at 22:12

    Настъпи ме по моята любима тема 🙂

    • Антон Оруш
      08.11.2016 at 22:57

      Напиши нещо по темата и ще го качим с твое име, разбира се. Може и да не е свързано по някакъв начин с България.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url