Антон Оруш

Никола Тошкович – първият български изобретател

Никола Тошкович - първият български изобретател

Никола Тошкович – първият български изобретател

Никола Стефанов Тошкович се смята за първият български автор на патенти и първият български изобретател.  Сведенията за него са твърде оскъдни.
Роден е в Калофер в семейството на Стефан Тошкович от видната търговска фамилия Тошкови. Семейството се преселва в Одеса през 1819 г. Учи в Технологическия институт в Петербург. По-късно живее в Одеса, където се ползва с голям авторитет – подпомага много българи да учат в тамошните училища. Цялото семейство Тошкович е известно с благотворителността си. Изпращат средства на калоферското училище, в Неврокоп, из Македония и другаде. Никола Тошкович е член (от 1855 г.) на Селскостопанското дружество в Южна Русия и работи в областта на парните машини. Починал е през 1893 г.

Бледа светлина около работата на Николай Тошкович хвърлят няколко запазени доку­мента от края на 50-те и началото на 60- те години на ХІХ век, след което съдбата му, поне засега, остава в тайна. И въпреки това такъв българин е имало и неговият принос в нашата доосвобожден­ска история на изобретателството е една от най-ярките страници. Повечето от това, което знаем за младия Тошкович, намираме в едно съ­общение на Сава Филаретов в „Цариград­ски вестник“ от 25 май 1857 година. На това съобщение ще се върнем по-късно, за да потърсим отвъд личността на Тошко­вич и щрихи от състоянието на техника­та по нашите земи в онези години.

Николай Тошкович Nikolay Toshkovich

Николай Тошкович Nikolay Toshkovich

Горе – единственият запазен автограф на Тошкович на заглавната страница на ръкописа му ,,Практически бележки за параходите“.

В средата на 1856 г. Николай Тошкович пристига в Париж, за да изучава „худо­жеството“ как се правят машини. Какви са били ангажиментите му в известната фабрика на Жан-Франсоа Кай, в която се правят пре­димно локомотиви за качващата се на рел­си Западна Европа, не знаем с положител­ност, но ето че пред Дружеството за под­крепа на промишлеността и Комитета за механични изкуства Тошкович представя усъвършенствувано парно бутало, което се посреща с особено внимание. Малко по- късно той получава патент за своето из­обретение.

С по-големи подробности за патента на Николай Тошкович не разполагаме. В средата на XIX столетие парната машина все още е твърде далеч от този си вариант, в който век и нещо по-късно започна да напуска и последните си владения върху релсите. Но затова пък тогава тя най-стремително се усъвършенствува и нейният принос за общото развитие на техниката е огромен. Интересно е това, че младият изобрета­тел се захваща с една област не да съживя­ва отживели времето си търсения. Здра­вото му чувство за съвременност го на­сочва към територии с голямо бъдеще. (Параходите по онова време са едва една пета от тонажа на ветроходния флот.) Тогава парният цилиндър бил най-слабото място на парната машина, и то най-вече поради недоброто уплътнение на бутало­то, което бързо се износва и заедно с това поврежда и самия цилиндър. От описания­та на патента на Тошкович се разбира, че изобретателят замисля парно бутало, което се уплътнява към цилиндъра с по­мощта на сегменти, подобно на сегменти­те при съвременните бутални двигатели с вътрешно горене. Но самите сегменти не са били пружиниращи, а се притискали към цилиндъра от поставени в буталото пру­жини. Задачата не била никак проста, ако се съди и по това, че при хоризонталния парен цилиндър, за разлика от вертикалния, износването става едностранно от­долу. (Твърдението, че буталото било от сегменти, а не със сегменти, ни навежда на една друга мисъл, че то е било по-осо­бено — сборно бутало от няколко незави­сими части. То могло да се центрира без разглобяване на машината след работа.)

Николай Тошкович Nikolay Toshkovich

Николай Тошкович Nikolay Toshkovich

На чертежа горе – различни видове грабни витла, анализирани в труда на Николай Тошкович.

Какви са били възможностите на Тошкович да построи прототип на своята идея и доколко тя е намерила широко приложе­ние в практиката е трудно да се предпола­га. Но от следващите данни в съобщение­то, а именно, че новото бутало постига икономия на пара и гориво от 16 до 18 процента можем да съдим, че данните са получени експериментално.

Следващата (поне стигнала до нас) крачка на изобретателя е потвърдена от още един патент. Но този път той е плод на по-задълбочени теоретични изследва­ния или поне хрумването е било разрабо­тено на основата на вече по-всестранна инженерна подготовка. Става дума за един от най-ранните научно-теоретични тру­дове, принадлежащи на българин. Той е стигнал до нас в своя ръкопис (на руски) и по всичко личи, че за съжалене не е видял отпечатан бял свят. Бил е завършен през май 1860 година в Париж и е озаглавен „Практически бележки за параходите“.

Николай Тошкович изобретател Nikolay Toshkovich izobretatel

Николай Тошкович изобретател Nikolay Toshkovich izobretatel

Този самобитен научен труд прави опит да разгледа в по-голяма пълнота парната тяга във водния транспорт, като особено подробно са изследвани гребните витла. Николай Тошкович прави описание и анализ на по­знатите до момента гребни винтове и се спира на техните предимства и недоста­тъци. Налице е добра ерудиция за матема­тически и хидродинамичен анализ, трудът е изпълнен с прецизно изработени черте­жи. Очевидно е умението на автора да бо­рави с теоретичните знания на своето време, като същевременно използува опитни данни от изпитанията на същест­вуващите витла. Приносът му за свързва­не на науката с практиката продължава и в изобретеното от Тошкович гребно вит­ло с двойно действие, при което въртели­вото движение от парната машина се пре­дава на двойка гребни витла, въртящи се в противоположни посоки. Предимствата на това задвижване са няколко, от които най-важното е увеличения коефициент на полезно действие на витлото. Изобрета­телят разработва и сборен чертеж, показ­ващ не само принципа, но и някои от пара­метрите на съоръжението. Нещо повече, той създава и опитно устройство, на кое­то корабен модел се движи както с еди­нично, така и със сдвоено витло и на прак­тика доказва предимствата на изобрете­нието си.

В личността на Тошкович влиянието на чуждата среда е дало своето отражение и не можем да го сравняваме със самоукия нашенски занаятчия. Но възрожденското начало на този българин е закърмено още в родината му — търсенето на новото, съдружието на човека с техниката. Ми­сълта му за отечеството проличава от факта, че тетрадките с труда на Тошко­вич са намерени в архивите на Софийския университет и навярно са били сред по­дарените някога „Ръководство и планове по механика“, с които изобретателят се е надявал да даде своя принос в развитието на българската наука и техника. За съжале­ние по-късно те са изгубени. Но никак не е изключено бъдещето да донесе нови сведе­ния за този ако не пръв, то сред първите българи — машинни инженери. Тогава на­вярно ще можем да знаем повече за творе­ца на нашето възрожденско новаторство.

Николай Тошкович изобретател Nikolay Toshkovich izobretatel

Николай Тошкович изобретател Nikolay Toshkovich izobretatel

Анализ на силите, действащи върху лопатките на корабно витло – отново страница от ръкописа ,,Практически бележки за параходите“.

Накрая ще цитираме част от съобще­нието на Сава Филаретов в „Цариградски вестник“ от 1857 година, с което нашият възрожденец се опитва да направи до­стояние на българските читатели вестта за първия патент на Николай Тошкович. Интересно е равнището на техническите познания на българина по онова време. В езика ни липсват дори най-обикновени технически термини, та Сава филаретов е принуден да обяснява патента така:

„Известно е, че най-голямата мъчнотия за сичките фабриканти и механици е била тази част на машината, която се нарича „паровой поршень“ (поршень е и оная дръжка, ръчица от тулумбата, която без- престанно пъхат и вадят тулумбаджиите в една друга по-голяма вита и валчеста металическа дръжка (цилиндър), за да сгъстяват с това въздуха, от налягането на който правят да се повдига водата и да стреля накъдето щат).

Безпрестанно се появяваха поршени, на­правени по нов начин, остроумно извърте­ни, разположени хитро, скачени с всякакви дъсчици и завъркулки; всичко това се при­ема, изпитва се и като гледат, че не влиза в работа, оставят го настрана и така си се и забравя. Николай Тошкович измислил сега такъв поршень, който отстранява тази мъчнотия: направата му е таквази, що той може да се употребява с години, защото колкото от една страна той се из­трива, толкова пък от друга страна, така да речем, от само себе си се разширочава и сичко си остава гладко и чисто…“

На долната снимка е изобразен гребен винт с двойно действие, патентован от Н. Тошкович през 1859 г. във Франция (табл. ХХІІІ на ръкописа му „Практически записки по параходите”, 1860 г.).

Първият български изобретател Parviyat balgarski izobretatel

Първият български изобретател Parviyat balgarski izobretatel


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url