Антон Оруш

Проверка и измерване на радиолампи

Проверка и измерване на радиолампи

Проверка и измерване на радиолампи

Добре известно е, че съмнението за годността на една радиолампа се потвърждава или отхвърля в зависимост от резултата, получен при нейната проверка и измерване. Измерването, което трябва да бъде направено и което ни ин­тересува при ремонта на лампови радиоприемници, телевизори, усилватели и т.н., не е цялостно лабораторно изследване на лампата. Достатъчно е то да бъде само установяване на състоянието й за годност за по-нататъшна употреба. За тази цел трябва да се из­вършат серия проверки.

Разгледаните в тази статия от СандъцитеSandacite методи за проверка и измер­ване на радиолампи с малки изменения и допълнения са за­стъпени в почти всички обикновени фабрични лампомери. Ползването на даден лампомер става съгласно с инструкцията, предписана от произво­дителя.

  1. Проверка на изправността на отоплителната жичка.

За проверката на изправността на отоплителната жичка на радиолампите съществуват много начини. Най-простият от тях е този с омметър. При прекъсната жичка стрелката на уреда не се отклонява. По-сигурен начин, който освен горното изпробване позволява още и да се провери късото съединение в отоплителната жичка, е показан на фиг. 2-14. Образува се верига от милиамперметъра, регулиращото съпротивление R и подходящ токоизточник Б, като милиамперметърът се нагласява да показва известна стойност, съобразена с тока на из­пробваната лампа.

Проверка на радиолампи Proverka na radiolampi

Проверка на радиолампи Proverka na radiolampi

Ако паралелно на уреда се включи отоплителната жичка на изпробваната лампа, могат да се констатират следните ре­зултати:

  • При редовна отоплителна жичка — показанието на уреда на­малява.
  • При прекъсната отоплителна жичка — показанието на уреда не се изменя.
  • При късо съединение в отоплителната жичка — стрелката на уреда се връща в ну­лево положение.

Ако резултатът от тази проверка е отри­цателен, т. е. отоплителната жичка е прекъс­ната, по-нататъшно изпробване не се прави, тъй като лампата е 100 % негодна. Ако е въз­можно дефектът да се поправи, след извършването на поправката радиолампата се проверява повторно.

2. Проверка на късо съединение между електродите.

Всички методи за подобни из­пробвания се свеждат до съставянето на верига, както в предшестващия случай, при която евентуално съществуващото късо съединение би дало изменение в показанията на милиамперметъра. Схеми за подоб­ни проверки са показани на фиг. 2-15.

Проверка на радиолампи Proverka na radiolampi

Проверка на радиолампи Proverka na radiolampi

И тук, ако резултатът от изпробването е отрицателен, по-ната­тъшно изпробване не се провежда.

3. Измерване електронната емисия на радиолампата.

Това измерва­не дава възможност да се определи степента на годност, т. е. добра (70 %), отслабнала (30 %) и изтощена (под 30 %). Емисията може да бъде измерена по няколко начина. Естествено, че ако чрез съставяне на подходяща схема радиолампата се постави в нормален статичен режим (на съответните електроди се подадат предписаните по характеристиката напрежения), отчетеният от милиамперметъра аноден ток ще бъде указание за състоянието на лампата. Този начин, макар действително най-сигурен, в повечето случаи е труден за из­пълнение и е неподходящ за практически цели (нерентабилен). Най подходящ метод за измерване емисията на радиолампите при ремонта на приемниците е начинът чрез измерване на протичащия ток през лампата при нормално нагрята отоплителна жич­ка. На всички останали електроди (с изключение на катода), свързани накъсо, се подава ниско промен­ливо напрежение (до 15 V). Полученото показание на милиамперметъра се сравнява с показанието от измерването на редовна лампа от същия вид. Този метод на измерване е лесен и бърз, но не съвършен. Той дава груба представа за състоянието на лампата като детектор, но не и за ней­ните електрически показатели, специфични за даден тип. Въпреки всичко този метод е доста­тъчен за практически цели.

4. Изследване действието на управляващата решетка.

За да се провери регулиращото действие на управляващата решетка, радиолампата се свързва по схемата, показана на фиг. 2-16.

Проверка на радиолампи Proverka na radiolampi

Проверка на радиолампи Proverka na radiolampi

На решетката се по­дават постепенно различни отрицателни преднапрежения, като за всяка стойност се отчита съответният аноден ток. Анодното напре­жение Ua(ако лампата е пентод — също и напрежението на екра­ниращата решетка Ug2) се подава съгласно с предписаните данни, взети от таблиците за радиолампите. Стръмността на радиолампата може лесно да се определи (и се съпостави с предписаната) по формулата

Измерване на радиолампи Izmervane na radiolampi

Измерване на радиолампи Izmervane na radiolampi

където

I`a и I„a са две последователно отчетени стойности на анодния ток (в ма) при съответните преднапрежения Uи U„g (във V) на ре­шетката.

5. Изпробване състоянието на вакуума  в радиолампата.

Лошото състояние на вакуума (присъствието на газ) в лампата се отразява зле върху правилното функциониране на електронния поток в неяи Това предизвиква появяване на нежелателен решетъчен ток. Вакуум­ното състояние се проверява чрез измерване, при което лампата се свързва по схемата на фиг. 2-17. Режимът на лампата е нормален (статичен) съгласно с данните, посочени в таблиците.

Измерване на радиолампи Izmervane na radiolampi

Измерване на радиолампи Izmervane na radiolampi

При отворен ключ К и намален вакуум през съпротивлението R (1—2 мегаома) протича ток с означения поляритет, вследствие на което анодният ток нараства. При редовен вакуум в лампата промяна на анодния ток не настъпва.

6. Изпробване на изолационното съпро­тивление между отоплението и катода.

Свързването на радиолампата за такова измерва­не е показано на фиг. 2-18. То се извършва при нормално отоплително напрежение в загря­то състояние на радиолампата. На останалите елек­троди (катода и всички решетки, които се свързват накъсо, се подава ниско напрежение (около 20 V). При положение 1 на ключа К през милиамперметъра протича известен ано­ден ток. При превключване на същия ключ на положение 2 и ако изолационното съпро­тивление между отоплението и катода е нор­мално, милиамперметърът не трябва да показва отклонение. В противен случай изолационното съ­противление е лошо.

Измерване на радиолампи Izmervane na radiolampi

Измерване на радиолампи Izmervane na radiolampi

7. Проверка за прекъснати електроди.

За да се извърши това изпробване, свързването се пра­ви, както е показано на фиг. 2-16, с тази раз­лика, че на отделните решетки се подава после­дователно високо отрицателно напрежение. При редовна връзка в електродите анодният ток на­малява значително и обратно, при прекъснат елек­трод — анодният ток остава постоянен.


Литература:

Мартулков, С., Ал. Ведър. Радиопоправки. София, Техника, 1959.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url