Антон Оруш

Най-хубавата статия за Първия български компютър „Витоша“ от 1962 е в Sandacite.BG!

Първият български компютър Витоша от 1962

Първият български компютър Витоша от 1962

Ако четете редовно нашия сайт, то може би помните разказите за старата българска банкова техника или първите ни хард дискове. Там видяхме огромни компютри, заемащи цели зали. Но онези ИЗОТ-и от 80-те г. всъщност не бяха чак толкова стари – произвеждаха се серийно, а и работеха с транзистори. Преди това е имало съвсем друго време и властелин в електрониката е била Нейно Величество вакуумната лампа! :)

В тогавашните представи „компютърът“ наистина е само „компютър“ – той се използва не за текстообработка или дизайн (примерно), а за решаване на приложни изчислителни задачи– при проекти в транспорта, промишлеността, строителството, науката… Колкото по-сложни задачи може да решава и по-бързо, толкова по-добре!

Такаа… а нека сега преминем към нашата история. :)

През 1961 г. в СУ и БАН работи един смел учен, визионер в математиката – проф. Любомир Илиев – който години преди това дейно контактува с чуждестранните си колеги и обсъжда бъдещето на компютърната техника. В края на 50-те той все повече започна да се интересува от свързването ѝ с математиката и посещава такива събития. А на 1.VI.1961 се основава и Български изчислителен център.

Какво по-добро начало за него от това да създаде наш, български компютър? Не само, че оборудването от една съветска машина е крайно недостатъчно, а и собствен компютър присъства и в националния план за бъдещите години. Затова проф. Илиев събира около 10 инженери, които през 1961 – 3 г. създават следното чудовище.

Първият български компютър Витоша от 1962 - командният пулт на оператора

Първият български компютър Витоша от 1962 – командният пулт на оператора

Електронната сметачна машина (каквато е терминологията тогава; съкратено ЕСМ), по-късно наречена „Витоша“, представлява метален масив с дължина около 4 м и височина 2, тежащ около 1 тон. Основните елементи са изпълнени с 1500 електронни лампи! Те имат експлоатационен живот около 10 000 часа, а понеже генерират страхотно много топлина, за охлаждане е конструирана специална вентилаторна система. В логическата част работят около 000 полупроводникови диода. Компютърът консумира около 12 kW мощност, а захранването е монтирано в изтеглящи се чекмеджета. За „Витоша“ е нужно помещение около 60 – 70 м2 с определени температурни условия и отделна стая за устройството, стабилизиращо мрежовото напрежение!

Ето и как работи Първият български компютър. Потребителят застава пред командния пулт (на долната снимка), където въвежда информацията и я получава след обработка, а може и да влияе на работата на машината. Данните навлизат в компютъра, записани на перфолента – дълъг къс от плътна хартия, на който те се записват чрез пробиване на дупки в определен брой и разположение. Те се нанасят от специален перфоратор, а се четат чрез електромеханично устройство от обикновен телеграфен тип.

Първият български компютър Витоша от 1962

Първият български компютър Витоша от 1962

RAM-та мъничко напомня вътрешността на хард диск– тя е един барабан с диаметър 10 см, въртящ се с 3000 об/мин и покрит с феромагнитен слой, от който четат магнитни глави. Паметта на това устройство е 22500 двоични знака, т.е. 2,5 кб. Също като днешните компютри, „Витоша“ използва двоична бройна система (всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1) – така се и записва информацията на барабана.

Операциите и работата на машината се ръководят от електронно управляващо устройство, а след като аритметичният ѝ изчислител реши задачата (максималната му скорост е около 2000 операции/сек), резултатите се изпечатват на електрическа пишеща машина с широк валяк. Монитори още няма!

Първият български компютър Витоша от 1962 - последният остатък. Клетка за съхранение на мъничко информация

Първият български компютър Витоша от 1962 – последният остатък. Клетка за съхранение на мъничко информация

Създаването на „Витоша“ съдържа множество инженерни предизвикателства, а огромната част от работата се върши с работен ден от 8 до 20 – 22 ч. Между 15.VІІІ и 15.ІХ.1963 машината заминава на международната изложба „България строи социализъм“ в Москва. Още с пристигането техниците се захващат с настройката на компютъра, извършена пак на 16-часови смени и при постоянен недостиг на части, неосигурени от домакините (най-вече кабели, електрозахранване). Българите са постоянно възпрепятствани и от други битови неуредици. Независимо от това обаче, „Витоша“ става сензация на изложбата – решава системи уравнения, представя графична информация и дори изписва „България строи социализъм“ и „Само Левски“. Отличното представяне помага по-късно България да получи задача да разработва компютърната техника за страните от СИВ.

След завръщането в София продължава редовната експлоатация на „Витоша“, която междувременно е усъвършенствана, а и са написани още програми за нея. Един битов инцидент ускорява нейния край – в помещението над залата с машината се пука тръба за топла вода и в компютъра прониква вода. Това довежда до бърза корозия на съединителните елементи, което причинява множество грешки, а те много трудно се откриват и отстраняват. Все пак, до 1967 „Витоша“ съществува и най-вероятно е в употреба. Сетне компютърът е демонтиран и повечето от елементите му са използвани за други конструкции.

Днес от динозавъра е останала само частица – клетка за съхраняване на мъничко информация – и може да бъде видяна в Института по математика и информатика на БАН.

Първият български компютър Витоша от 1962. Групова снимка на неговите създатели

Първият български компютър Витоша от 1962. Групова снимка на неговите създатели

Още през 1963 – 4 г. е имало планове за нов български компютър с цели 10 000 лампи, но тази идея скоро е изоставена. На дневен ред вече излизат транзисторизираните машини и за една такава дори са изработени някои части. През 1964 обаче от СССР започва внос на нови компютри (като „Минск 2“) и чак до времената на серията ИЗОТ ЕС друг български Годзила, бил той лампов или транзисторен, така и не се ражда.

Важно е да отбележим обаче, че Първият български компютър се оказва школа за практическото израстване на много специалисти. Личностите, работили по създаването на „Витоша“, по-късно стават водещи имена в българската електротехника, електроника и компютърна техника и застават в основата на техническия напредък на България. Хора като акад. Любомир Илиев, акад. Ангел Ангелов, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов и др. имат и много голяма международна известност и контакти, включително в Западна Европа и САЩ, а през 1996 г. акад. Илиев е удостоен с престижното звание Computer Pioneer. То му е присъдено от IEEE Computer Society – компютърният отдел на американския Институт на инженерите по електротехника и електроника (най-голямата професионална организация в света).

Ако ли пък тази статия Ви се е сторила твърде кратка и имате желание да останете още време в света на старите български компютри, заповядайте ето тук, където устройствата са вече по-напреднали:

200 мегабайта български хард диск!


Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 133, 25 май 2018

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url