Антон Оруш

Най-хубавата статия за Първия български компютър „Витоша“ от 1962 е в Sandacite.BG!

Първият български компютър Витоша от 1962

Първият български компютър Витоша от 1962

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 133, 25 мaй 2018 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-133.pdf)

Ако четете редовно нашия сайт, то може би помните разказите за старата българска банкова техника или първите ни хард дискове. Там видяхме огромни компютри, заемащи цели зали. Но онези ИЗОТ-и от 80-те г. всъщност не бяха чак толкова стари – произвеждаха се серийно, а и работеха с транзистори. Преди това е имало съвсем друго време и властелин в електрониката е била Нейно Величество вакуумната лампа! :)

В тогавашните представи „компютърът“ наистина е само „компютър“ – той се използва не за текстообработка или дизайн (примерно), а за решаване на приложни изчислителни задачи– при проекти в транспорта, промишлеността, строителството, науката… Колкото по-сложни задачи може да решава и по-бързо, толкова по-добре!

Такаа… а нека сега преминем към нашата история. :)

През 1961 г. в СУ и БАН работи един смел учен, визионер в математиката – проф. Любомир Илиев – който години преди това дейно контактува с чуждестранните си колеги и обсъжда бъдещето на компютърната техника. В края на 50-те той все повече започна да се интересува от свързването ѝ с математиката и посещава такива събития. А на 1.VI.1961 се основава и Български изчислителен център.

Какво по-добро начало за него от това да създаде наш, български компютър? Не само, че оборудването от една съветска машина е крайно недостатъчно, а и собствен компютър присъства и в националния план за бъдещите години. Затова проф. Илиев събира около 10 инженери, които през 1961 – 3 г. създават следното чудовище.

Първият български компютър Витоша от 1962 - командният пулт на оператора

Първият български компютър Витоша от 1962 – командният пулт на оператора

Електронната сметачна машина (каквато е терминологията тогава; съкратено ЕСМ), по-късно наречена „Витоша“, представлява метален масив с дължина около 4 м и височина 2, тежащ около 1 тон. Основните елементи са изпълнени с 1500 електронни лампи! Те имат експлоатационен живот около 10 000 часа, а понеже генерират страхотно много топлина, за охлаждане е конструирана специална вентилаторна система. В логическата част работят около 000 полупроводникови диода. Компютърът консумира около 12 kW мощност, а захранването е монтирано в изтеглящи се чекмеджета. За „Витоша“ е нужно помещение около 60 – 70 м2 с определени температурни условия и отделна стая за устройството, стабилизиращо мрежовото напрежение!

Ето и как работи Първият български компютър. Потребителят застава пред командния пулт (на долната снимка), където въвежда информацията и я получава след обработка, а може и да влияе на работата на машината. Данните навлизат в компютъра, записани на перфолента – дълъг къс от плътна хартия, на който те се записват чрез пробиване на дупки в определен брой и разположение. Те се нанасят от специален перфоратор, а се четат чрез електромеханично устройство от обикновен телеграфен тип.

Първият български компютър Витоша от 1962

Първият български компютър Витоша от 1962

RAM-та мъничко напомня вътрешността на хард диск– тя е един барабан с диаметър 10 см, въртящ се с 3000 об/мин и покрит с феромагнитен слой, от който четат магнитни глави. Паметта на това устройство е 22500 двоични знака, т.е. 2,5 кб. Също като днешните компютри, „Витоша“ използва двоична бройна система (всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1) – така се и записва информацията на барабана.

Операциите и работата на машината се ръководят от електронно управляващо устройство, а след като аритметичният ѝ изчислител реши задачата (максималната му скорост е около 2000 операции/сек), резултатите се изпечатват на електрическа пишеща машина с широк валяк. Монитори още няма!

Първият български компютър Витоша от 1962 - последният остатък. Клетка за съхранение на мъничко информация

Първият български компютър Витоша от 1962 – последният остатък. Клетка за съхранение на мъничко информация

Създаването на „Витоша“ съдържа множество инженерни предизвикателства, а огромната част от работата се върши с работен ден от 8 до 20 – 22 ч. Между 15.VІІІ и 15.ІХ.1963 машината заминава на международната изложба „България строи социализъм“ в Москва. Още с пристигането техниците се захващат с настройката на компютъра, извършена пак на 16-часови смени и при постоянен недостиг на части, неосигурени от домакините (най-вече кабели, електрозахранване). Българите са постоянно възпрепятствани и от други битови неуредици. Независимо от това обаче, „Витоша“ става сензация на изложбата – решава системи уравнения, представя графична информация и дори изписва „България строи социализъм“ и „Само Левски“. Отличното представяне помага по-късно България да получи задача да разработва компютърната техника за страните от СИВ.

След завръщането в София продължава редовната експлоатация на „Витоша“, която междувременно е усъвършенствана, а и са написани още програми за нея. Един битов инцидент ускорява нейния край – в помещението над залата с машината се пука тръба за топла вода и в компютъра прониква вода. Това довежда до бърза корозия на съединителните елементи, което причинява множество грешки, а те много трудно се откриват и отстраняват. Все пак, до 1967 „Витоша“ съществува и най-вероятно е в употреба. Сетне компютърът е демонтиран и повечето от елементите му са използвани за други конструкции.

Днес от динозавъра е останала само частица – клетка за съхраняване на мъничко информация – и може да бъде видяна в Института по математика и информатика на БАН.

Първият български компютър Витоша от 1962. Групова снимка на неговите създатели

Първият български компютър Витоша от 1962. Групова снимка на неговите създатели

Още през 1963 – 4 г. е имало планове за нов български компютър с цели 10 000 лампи, но тази идея скоро е изоставена. На дневен ред вече излизат транзисторизираните машини и за една такава дори са изработени някои части. През 1964 обаче от СССР започва внос на нови компютри (като „Минск 2“) и чак до времената на серията ИЗОТ ЕС друг български Годзила, бил той лампов или транзисторен, така и не се ражда.

Важно е да отбележим обаче, че Първият български компютър се оказва школа за практическото израстване на много специалисти. Личностите, работили по създаването на „Витоша“, по-късно стават водещи имена в българската електротехника, електроника и компютърна техника и застават в основата на техническия напредък на България. Хора като акад. Любомир Илиев, акад. Ангел Ангелов, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов и др. имат и много голяма международна известност и контакти, включително в Западна Европа и САЩ, а през 1996 г. акад. Илиев е удостоен с престижното звание Computer Pioneer. То му е присъдено от IEEE Computer Society – компютърният отдел на американския Институт на инженерите по електротехника и електроника (най-голямата професионална организация в света).

Ако ли пък тази статия Ви се е сторила твърде кратка и имате желание да останете още време в света на старите български компютри, заповядайте ето тук, където устройствата са вече по-напреднали:

200 мегабайта български хард диск!


Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 133, 25 май 2018

Сподели

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>