Антон Оруш

Първият български металопласт

Първият български металопласт

Първият български металопласт

Какво означава металопласт? Че още повече и български такъв? Само ламарина с пластмасово покритие?

Не питайте Гугъл, защото най-информативната статия по въпроса вече е пред очите Ви! 🙂

Да започнем от основата на нещата. Широко известно, повече или по-малко, е явлението корозия на металите. Латинската дума corrosio в превод означава именно „раз­яждане“. Корозията, това разрушаване на ме­талите, е следствие от химичното или електрохимично взаимодействие с околната сре­да. Физикохимията показа, че именно термодинамичната неустойчивост на системата „ме­тал-компоненти на околната среда“ се явява причина за съществуването на този „рак” по ме­талите. Защото независимо дали е атмосферна, контактна, биологична, морска, подземна или радиационна — корозията непрекъснато взема своите „жертви“. В резултат на нейното дейст­вие ежегодно се губят около 10 процента от всичкия метал, добит и експлоатиран от човече­ството. Това прави десетки милиони тонове стомана, чугун и други метали. Изразени в па­рична стойност, преките загуби от корозия, за възпроизводство и замяна на излезлите от строя съоръжения само в САЩ през 1955 го­дина са били 5,5 милиарда долара, за Франция, (1959) — 250 милиарда стари франка; за бившия Съвет­ския съюз в края на 60-те години тези загуби въз­лизат на не по-малко от 5—6 милиарда рубли го­дишно. И това не е всичко. Трудно могат да бъдат отчетени много по-високите косвени загуби от престоите и снижаване производител­ността на съоръженията, от нарушаване нор­малния ход на технологичния процес, от ава­риите и други отрицателни явления, причинени от корозията.

На горната снимка виждате главния пункт за управление на технологич­ния процес, а на долната – вече произведената в комбината Кремиковци ламарина се от­правя към инсталацията за покриване с поли­мерен слой

Български металопласт Balgarski metaloplast

Български металопласт Balgarski metaloplast

Ето защо борбата с корозията (която има дълга история) се води в изключително широки мащаби. Тя включва разнообразни фор­ми, методи и средства и се разраства във всички сфери на промишленото и битово строи­телство, машиностроенето и другите произ­водства. Отдавна се прилагат познатите про­цеси; поцинковане, алуминиране, анодиране, никелиране и хромиране. И също толкова от­давна са известни недостатъците на тези по­крития. Проблемът с корозията се решава донякъде и посредством използването на раз­лични вещества, забавящи разрушителния про­цес, но това е възможно в ограничен брой случаи.

Друга популярна форма за предпазване на металните конструкции и детайли е покрива­нето им с филмообразуващи вещества — бои. лакове, емайли. Използването на такива покрития обаче изисква тяхното непрекъснато поддържане, което води до оскъпяване на конструкциите.

Български металопласт Balgarski metaloplast

Български металопласт Balgarski metaloplast

Горе: технологичният възел, където се извършва предварителната обработка на ламаринената повърхност.

През 1970-те години за едно от най-модерните средства в борбата с корозията се счита покриването на метали­те с полимерен слой (филм). Получава се така нареченият металопласт. Този процес е един вид антипод на познатото вече метализиранс на пластмасите. С метализирането се решава­ проблемът за подобряване конструкционните показатели на пластмасовите изделия и детайли. Целта, която се преследва с нана­сянето на полимерен слой върху металната повърхност, е съществено различна. В буква­лен и преносен смисъл то представлява на­деждна преграда между метала и атакуващите компоненти на околната среда, защитна ба­риера срещу разрушителното действие на ко­розията. Освен това, едно такова покритие практически не се поддава на атмосферните влияния и въздействието на околната среда. И поради тази причина на първо място излиза въпросът за ефективността от неговото приложение. Специалистите са единодушни: тя е огромна.

Българският металопласт

Сега да се пренесем в 1976 г., когато най-дългото хале в МК Кремиковци при­надлежи на отделение „Покрития“. Там, в съ­седство с цеха за бяло тенеке (покалаена ламарина), се намира „род­ното място“ на българския металопласт. Той се произвежда от 1975 година, но бързо става популярен и зад граница. А може би дори повече в чужбина, отколкото в България!.

Инсталацията, дело на известната френск; фирма „Huertey“, е завършена през 1975 го­дина. И все пак с пълно право може да се го­вори за наш, български металопласт.

„Французите изградиха производствената ли­ния и доставиха необходимите материали и химикали — разказва в интервю от 1976 г. технологът на цеха инж. Тодор Русев. — После изпратиха техни спе­циалисти за пуска. Те се повъртяха три дена, пипнаха тук-там и си заминаха. Оставиха ли­нията в неопределено положение. Трябваше сами да започнем. А как се налучкват опти­малните параметри на един производствен про­цес? Но момчетата работиха упорито; оста­вахме и вечер, и в почивните дни. И успяхме. Когато се получиха първите проби, изпита­нията и анализите показаха много добро ка­чество и високи експлоатационни показатели. Французите не повярваха и взеха проби за анализ във Франция. След седмица пристигна телекс, с който и те потвърдиха високото ка­чество на нашата продукция.“

Металопласт Metaloplast

Металопласт Metaloplast

На горната снимка: разнообразни изделия, произведени от металопласт.

Технологията за нанасянето на полимерния филм е сложна. В цеха се покрива както черна (от обикновена стомана), така и поцинкована ламарина. Прилагат се покрития на базата на акрилати, поливинилхлорид и полиестери, мо­дифицирани със силиконова смола. Повърх­ността, която ще се покрива, се подлага на предварителна обработка, включваща някол­ко етапа: обезмасляване, бундеризиране (по­добно на фосфатирането), хроматизиране. На­края се нанася тънък слой грунт за повишава­не адхезията между метала и полимерното покритие. Последното се получава в пластизолна система, която наред с аерозолите, е едно от последните тогава достижения в областта на химичната технология.

„В момента изпълняваме първата поръчка — продължава интервюто на инж. Русев. — Тя е „пробният камък“ за нашия металопласт„. А ние допълваме: през 1976 г. в Съветския съюз се изгражда един от т.н. гиганти на дървопреработващата про­мишленост — Уст-Илимският целулозен ком­бинат. Той е обзаведен изцяло с про­дукцията на кремиковския цех. И българският производител се старае да  изпълняваме поръчката качествено и в срок.

Металопласт Metaloplast

Металопласт Metaloplast

Както се вижда от снимката, широка област на приложение за металопласта е строителството. Той се използва успешно не само за външна облицовка, но и за вътрешното оформление на промиш­лени и битови сгради.

Както споделя инж. Русев, известни затруд­нения е имало в снабдяването с някои материали — лакове, химикали, покрития. Всички те се по­лучават от внос, което по това време в България е свързано с отпуска­нето на валута. Но не това е основното. Пър­вопричина е – забележете! – липсата на пласмент за продук­цията на цеха у нас. И ако по-горе стана дума за популярността на металопласта, то тук е мястото да се изтъкне колко малко се знае за него в България точно по времето, когато той  е произвеждан! Може би наистина са прави тези, които говорят за съществувалото в онзи период някакво недоверие от страна на отговорни органи и ведомства, може би действително има инертност в действията на тези, от които е зависела съдбата на този ценен продукт. Така или иначе, не­простимо е едно такова отношение към бъл­гарския металопласт. Той би могъл да реши с успех проблема за дълготрайността на раз­личните строителни елементи и конструкции.

През 1976 г. в цеха са усвоени три вида покрития, всяко в няколко разцветки. Предстои да се усвоят още пет вида. Дължината на отделни­те плоскости варира от 700 до 1500 мм, дебе­лината — от 0,4 до 1,5 мм. Внедряват се и различни видове профили ламарина.

„Ние мо­жем да произведем всичко необходимо за на­правата на цяла къща“, споделя инж. Русев. „Изобщо нашият металопласт е в състояние да предизвика революция във всички области на строителството!“ И сигурно е така. Защото кой не би заменил износващата се корозираща част с практически „вечния“ металопласт? Там където има метални части, детайли и елементи — това, безспорно, са били потенциални места за приложение на българския метапопласт. А те са били много — строителството, машиностроене­то, корабостроенето, приборостроенето, би­товата техника. Големи перспективи са виждали разработчиците особено в прилагането на металопласта за строеж на селскостопански обекти. По това време в Софийска област се експериментира първият краварник, за чието строителство са отпуснати 800 тона металопласт.

За съжаление обаче и бездруго трудно потръгналото пласиране на произведения металопласт в България замира след 1990 г., а в момента у нас на практика не се произвежда този ценен материал.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url