Антон Оруш

Днес в Сандъците – Sandacite отбелязваме юбилея на Бриз 30 – първия български таблет! 

Първият български таблет Бриз

Първият български таблет Бриз

Пишейки това заглавие, съм сигурен, че комбинацията между думите ,,таблет“ и ,,български“ ще озадачи и заинтригува много хора. Сигурен съм също, че вече си представяте десеткилограмово ,,преносимо“ устройство, поместено в нещо като дипломатическо куфарче, на което само батерията му дава половината от теглото. Налага се обаче да разясним, че тази представа няма да е особено вярна.

Преди всичко, като технологичен термин думата ,,таблет“ далеч не означава само популярните джаджи със сензорен екран, подобни на големи смартфони. Основната разлика между тях и онези другите (един от които ще разгледаме тук) е, че първите се използват за разглеждане на съдържание, а такива като днешния ни герой – за създаването му. Става дума за т.н. графични таблети.

Графичният таблет е периферно устройство за компютър. Като синоним на ,,графичен таблет“ може да се използват няколко понятия – цифрова дъска, дигитайзер, таблет за рисуване… С тези джаджи може да се рисуват и начертават с ръка образи и графики по същия начин, както върху лист хартия, но чрез таблета изобразеното се цифровизира и сетне може да се обработва с различни компютърни програми. При съвременните графични таблети съдържанието се въвежда чрез т.н. стилус, а при по-старите това става чрез една друга джаджа, по-малка от компютърна мишка, но изпълняваща приблизително същите функции.

Първият български таблет Бриз

Първият български таблет Бриз

Графичните таблети са популярни сред професии като художници и различни проектанти, напр архитекти. Така например, ако върху работното поле на таблета (неговата чувствителна повърхност) се закрепи лист чертожна хартия (паус) с вече нанесен на него чертеж или диаграма, той може да се въведе в компютър и след това да се редактира със специализиран софтуep.

Една от важните характеристики на тези таблети е разрешаващата способност (резолюцията). Това е най-малката единица разстояние при преместване на курсора, която таблетът може да различи. Измерва се в линии на инч (англ. lines per inch, lpi). Колкото по-висока е разрешаващата способност, толкова по-малки детайли върху чертежа могат да се посочат и таблетът може да различи. Обикновено при съвременните модели говорим за резолюция от порядъка няколко хиляди линии/инч.

За да може да се въвежда хартиеното изображение в компютъра, е нужно точно да се посочват неговите координати върху работната повърхност на таблета. Това прави курсорът. А за да може курсорът лесно да ,,казва“ на компютъра ,,къде е“ точката, която искате да въведете, работната площ е разделена на хоризонтални и вертикални линии, всяка от които си има номер – 0, 1, 2, 3… а координатите на точката са там, където две линии се пресичат. Това е нещо като координатната система с хоризонтална ос X и вертикална Y, която учехме в училище, спомняте ли си?

Първият български таблет Бриз

Първият български таблет Бриз

Ако все пак не Ви е ясно, загледайте се в горния чертеж. За начало на координатната система се приема долният ляв ъгъл. Както казахме, координатите на точката се определят според положението й спрямо хоризонталната и вертикалната ос. Например, в примера по-горе точка В се намира на 4-а линия спрямо оста Х и на 6-а спрямо Y. Именно затова документацията на таблета курсорът му се нарича ,,посочващо устройство“ и ,,датчик за положение“. Ето, това е – разкрихме голяма част от философията. Засега това ни стига.

През 1988 г. в Приборостроителния комбинат в Петрич започва производството на графичния таблет с интересното име Бриз 30… не знам защо точно така са го нарекли. Това е първият български таблет. Той се произвежда само две или три години и поначало е специализирана апаратура – бил е предназначен само за инженерни, проектантски и производствени организации, така че самото му намиране в момента е голяма рядкост. Ползвал се е от хора, създаващи архитектурни и технически чертежи.

Първият български таблет Бриз

Първият български таблет Бриз

Какви са основните му данни? Работната му повърхност е един квадрат със страна 270 мм, т.е. обща площ на работното поле 270 х 270 = 72,900 см2. Извън нея, датчикът за положение може да указва точки и в т.н. област на близост, разположена около работната площ. По-нататък вече сте в ,,зоната на мрака” и оттам сигнали не се приемат (илюстрацията по-долу).

Координатите на желаната точка се изразяват като брой стъпки отдалеченост от оста Х или Y, а една стъпка е разстоянието между две съседни разделителни линии. Номерът на линията се определя от разрешаващата способност. При нашия Бриз тя е съвсем актуална за времето си – една стъпка може да бъде от 0,1 до 0,025 мм. За да се справя той добре с пренасянето на чертежа, дебелината на чертожната хартия не трябва да е по-голяма от 3 мм. Началото на координатната система поначало и винаги се брои от долния ляв ъгъл, но може да се премести и в центъра, а също и в коя да е област на работното поле.

Първият български таблет Бриз

Първият български таблет Бриз

Самият таблет представлява бял… ааа, добре де – вече бежов – плот от пластмаса с размери 40 на 40-и-нещо см и тегло 3,2 кг. Както съвременните таблети, и Бризчо може да работи наклонен с максимален наклон 14 градуса. За това се грижи подпора с основна част една плъзгаща се пластина такава нагоре-надолу. При нагласяне много трака! Самият таблет се свързва с компютъра чрез популярния за времето си сериен интерфейс RS-232C. Консумираната му мощност от мрежата е 10 вата.

Към компютър – добре – но към какъв компютър? А, нищо необичайно. Както казахме, таблетът е със стандартен за епохата си интерфейс – тоест може да се включи и към някой от вариантите на Правец 8, и към Правец 16, стига да имат съответната разширителна карта с конектора (тя на някои 16-ки дори е вградена). Фасулска работа!

Ето как работи Бризът. Най-общо казано, чертежът  се поставя върху работната повърхност на таблета и вече може да се въведе в компютъра, като чрез посочващото устройство (датчикът за положение) се вземат (укажат) определени негови точки. Потребителят движи мишкоподобния показател по работната повърхност, клика, за да укаже положението на важна точка, и така чертежът стъпка по стъпка се възпроизвежда на екрана. После, вече с помощта на обработващата програма, нанася останалите елементи на чертежа. Само че има една уловка…

Първият български таблет Бриз

Първият български таблет Бриз

За да може таблетът лесно да си ,,говори“ с компютъра, е нужно те да общуват на един и същи език, т.е. програмата да разбира какво й ,,казва“ таблетът. Напр. чрез натискане на бутон на показателя му се посочва мястото на маркираната точка от чертежа, а останалите бутони могат да бъдат настроени да задействат различни функции на софтуера. Тук определяща е програмата, която трябва да поддържа таблета, а не той нея. А дали тя го поддържа, се определя от това дали знае неговия език – кодирането на бутоните. В случая инженерите на Бриз 30 са се погрижили кликанията да могат да се кодират по два много употребими начина, разработени от американската компания Summagraphics. Така че със сигурност нашият таблет е можел да се използва с голямо количество специализиран софтуер!

Настройката на работните параметри в петричкия Бриз е сложна работа, но това е така с почти всички устройства от онова време – спомнете си напр. ,,джъмперите“ за настройка на какво ли не, които имаха дънните платки в компютрите само допреди петнадесетина години! Нашето устройство разполага с 3 групи по 8 ключета, чрез които потребителят ще зададе началните параметри на неговата работа, а сетне те могат да бъдат променени по програмен път. Става сума за параметри като висока или ниска разрешаваща способност, режим на работа на таблета и др. п. Точното настройване на позициите на ключетата заема близо половината от потребителската документация на Бриза и безспорно това е частта, с която трябва да се внимава най-много. А самата документация можете да изтеглите от линковете най-долу в статията.

Първият български таблет Бриз

Първият български таблет Бриз

Таблетът отдолу с пластината за регулиране на наклона

В процеса на работа обаче може да се наложи промяна на параметрите – напр. преместване на началото на координатната система, по-висока разрешаваща способност, на режима на работа, и т.н. В такъв случай е трудно тепърва таблетът да се изключва и да се променят положенията на ключетата. Затова умно е предвидена възможност чрез самата програма да се изпратят определени команди, които да отменят параметрите от ключетата и така всичко да си продължи мирно и тихо.

След като Бриз 30 успешно въведе в съответния там ИЗОТ или Правец Вашия архитектурен чертеж (примерно) и Вие го редактирате някоя мощна 80-арска CAD програма, опусът може да бъде запазен на хард диск, да речем. Оттам вече е лесно.

Български таблет Бриз

Български таблет Бриз

П. П. Сега… Тъй като сме приятели, искаме да бъдем съвсем честни с Вас, и затова ще Ви споделим следното. Още през първата половина на 1980-те г. в Комбинат Мехатроника Габрово е произвеждан дигитайзер с името Микроника 297. Той обаче никога и никъде не е наричан таблет, а само дигитайзер, затова и ние таксуваме Бриз 30 като първия български таблет. Защото това е първото българско устройство, което самият производител си го нарича така.

Ето и пълната експлоатационна документация на таблета:

Ръководство за употреба на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – инструкция за експлоатация

Паспорт на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – паспорт

Формуляр на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – формуляр


Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 2-2018.


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url