Антон Оруш

Йеаа, в Sandacite.BG май само туй не сме Ви показвали – стари наши светлинни пътни знаци!

Български светлинни пътни знаци от 1966

Български светлинни пътни знаци от 1966

Тия дни май окончателно се насочихме на пътнотранспортна вълна. То не бяха фарове за Балканчета, светофари… я сега да видим още едно нещо, което сме сигурни, че не очаквахте България да е произвеждала – светлинни пътни знаци! Техен производител е завод Светлина Стара Загора, а отрасловата нормала (вид стандартизация), по която са се правели, е от 1966 г (ОН-КМ 3791-66.). Значи серийната им изработка започва тогава или през следващата година.

Първият вид знаци, с които ще се занимаем, са тези, които се монтират на кръгъл корпус. Ето, горе напр. правят реклама със знака СТОП, предназначен за правилното регулиране на движението по улици, кръстовища и магистрали. Корпусът на СТОП-а е от удароустойчив полистирол – за да не се строши, ако го катурнете или пък решите да си изкарате яда на него. :) Покритието на детайлите е предназначено за тежки условия, а и знакът е изолиран от проникване на прах и вода вътре в него, защото там има електрически елементи.

Български светлинни пътни знаци от 1966

Български светлинни пътни знаци от 1966

За да свети, в него са монтирани 3 броя фасунги с обикновения ,,Едисонов“ цокъл Е27 за електрически крушки с мощност 25 W и напрежение 220 V.

Табелата (това външното, самата табела СТОП) е изработена от плексиглас. Корпусът е предвиден на него да се монтират множество различни табели, така че той да бъде много функционален. Цветовете, размерите на надписите и разположението на елементите върху тези табели са определени от тогавашния Правилник за движение по пътищата (ДВ бр. 53/77 от 1964 година). Ето, вижте каква широка палитра от знаци можете да поставяте на корпуса:

Български светлинни пътни знаци от 1966

Български светлинни пътни знаци от 1966

То не е забранен десен завой, то не е забранен ляв завой, максимум 3 тона, максимум 50 км/ч… а, да, има и ,,Внимание, велосипедисти!“, и ,,Внимание, кон!“… това сигурно за Ботунец са го правили. :)

Отделно, в корпуса е монтиран брониран предпазител тип УЦ 25-A-500V.

Знакът е предвиден да се нахендря на стълб. Изработвал се е в два модела според начина на закрепването му към стълба :

  1. Набит към стълба – това е моделът 36.2.909.802. Той тежи 5,5 кг, дебел е 135 мм и има диаметър 530.
  2. Закрепен чрез 2 скоби и болтове към стълба – модел 36.2.909.801. Този е с 300 грама по-тежък, но размерите му са същите.

Има обаче и триъгълни корпуси – за онези знаци, които се изработват триъгълни:

Български светещи пътни знаци от 1966

Български светещи пътни знаци от 1966

Материалът на корпуса е същият; начинът, по който е осъществено вътрешното осветление – и той. Абсолютно всичко, казано за начина на изработка и закрепване на горния вид знаци, е валидно и за този. И тук имаме два модела според това как се монтира към носещия стълб – единият е 31.2.909.804, а другият – 36.2.909.803. И двата са широки 600 мм, високи 525 и дебели 135. Единият тежи 6,1 кг , а другият – 6,35.

Ето каква е номенклатурата от знаци, които според тогавашния ЗДП са се изпълнявали триъгълни:

Български светещи пътни знаци от 1966

Български светещи пътни знаци от 1966


Освен това, произвеждан е и корпус за пътните знаци с квадратна форма! Направо само от пиле мляко не сме произвеждали преди 1990-а… Като се замислим, можем да Ви разкажем и за стълба, ама айде, стига Ви толкова за днес. :) Утре за стълба, а сега вижте още нещо ретро автомобилно:

Първият български автосалон – 1939 г.

Сподели

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>