Антон Оруш

Дали днешните находки в Sandacite.BG не са първите български поялници?

Стари български поялници

Стари български поялници

Дойде време да обърнем внимание не само на старите уреди и апарати, но и на онези сечива, които използваме при ремонта ни. Онези устройства, за които вицове се разказват кой как ги бил хванал откъм грешната страна и какво ли още не – ПОЯЛНИЦИТЕ! :)

Най-старите сигурни данни за серийно произвеждани български поялници, до които успяхме да се доберем, са от 1956 г., когато е публикуван специален държавен стандарт за тях – БДС 2591-56. Вероятно обаче и преди това у нас са произвеждани такива уреди – просто ни е немислимо да приемем обратното – затова и не озаглавихме тази статийка ,,Първите български поялници“ – прекалено лесно би било.

Припойващите уреди, с които ще Ви запознаем днес, се качват на конвейера за първи път през 1957 г. в познатия ни главно с електробитовите си уреди завод Елпром Варна, или – както е бил наричан някъде до началото на 60-те – Фабрика за електронагревателни уреди Варна. Произвеждани са били четири модела с медна човка, различаващи се по своята мощност и предназначение. Сега ще ги разгледаме всичките.

ЕСПО-50

Български поялник 50 W

Български поялник 50 W

Това е най-малкият откъм мощност модел – само 50 вата. Той е и с най-тънка човка и е предназначен за спояване на елементи в слаботоковата техника и фината механика. Състои се от медно тяло, нагревателен елемент, тяло, дръжка и шнур с щепсел, дълъг 2 метра. Нагревателният елемент е сменяем и представлява керамичен патрон със съпротивителна спирала. Медното тяло също е сменяемо; то може да бъде огънато или право.

Тъй като тогава вече се е знаело, че постепенно работното напрежение в българските битови електроинсталации ще бъде сменено от 150 на 220 волта, този модел е произвеждан в два варианта, единият от които работи със едното, а другият с другото мрежово напрежение. Вижте му обаче на снимката оригиналния щепсел – разбира се, още не е тип ,,шуко“. Това е така и при останалите три модела поялници.

Поялникът е дълъг 31 см. Медното му тяло тежи 150 грама, а целият той – 320.

ЕСПО-100

Български поялник 100 W

Български поялник 100 W

Този поялник е предназначен за широка употреба в слаботоковата техника и фината механика. Състои се и той от медно тяло, нагревателен елемент, тяло, дръжка и шнур с щепсел. Казаното за нагревателния елемент и медното тяло на ЕСПО-50 важи напълно и за 100-ицата – те са му абсолютно същите, то пак е сменяемо.

Разлики обаче има в техническите характеристики. Мощността е повишена на 100 вата, медното тяло тежи 90 гр, а целият поялник – 360. Дълъг е 37 см, а шнурът – 1,5 м. Отново имаме избор между варианти за двете напрежения – 150 и 220 волта.

ЕСПО-250

Стар меден поялник 250 W

Стар меден поялник 250 W

По-сериозен поялник, предназначен за употреба в тенекеджийството и машиностроенето. Иначе съставните му части са напълно същите. Нагревателният елемент е лесно сменяем и има разлика – този път той е миканитов носач с навита върху него съпротивителна лента. Медното тяло е също сменяемо. 

Както разбираме вече, ЕСПО-250 е с номинална мощност 250 вата и се изработва и той за двете стойности на напрежението. Тежи близо килограм – 920 грама – а медното тяло – 240 грама. 250-ката е дълъг 33 см, а шнурът му – 1,5 метра.

ЕСПО-500

Стар български поялник 500 W

Стар български поялник 500 W

Най-мощният модел поялник, който можем да открием в тогавашното производство на завода – цели 500 вата. От такава мощност се нуждаят работите в тенекеджийството, ремонт­ните работилници, машинно-тракторните станции и машиностроенето. Награветалният елемент има същата структура като на първите два поялника, за медното тяло няма какво повече да кажем.

Поялникът тежи 1,6 кг (!), а работният му елемент – почти килограм (490 грама). ЕСПО-500 е дълъг 36 см, а шнурът му – 1,5 метра.

Ние имаме тука един мноого стар български поялник, но той е вероятно от 70-те и макар пак да е 100 вата, не е нито един от представените модели. Дано обаче скоро си намерим поне един от тези, та да Ви сложим реални снимки! :)

А сега защо не потънете в увлекателната история на Първата българска готварска печка…

Тайната на Първата българска печка, част І – 1956

Сподели

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>