ТЕЛЕВИЗИЯ – българско списание от 1938 г.

Антон Оруш

Днес в Сандъците – Sandacite ще разгледаме първото специализирано списание за телевизия в България.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

През края на 1920-те и 1930-те години в България възникват голям брой списания, които можем условно да наречем научно-популярни или дори популярно-технически. В тези издания се поместват написани на достъпен за непосветения читател език статии от различните природни науки (физика, химия, география и т.н.) и от техниката. Тази тема обикновено е представена в три ракурса – минало, настояще и бъдеще. Често различни годишнини стават повод за разказване на живота на известен изобретател от миналото или как се е стигнало до определено техническо откритие, чиито ползи са видими и известни на всички. Пишат се и статии, предназначени за широко ограмотяване на хората – напр. как работи електронната лампа, електродвигателят, различните видове радиоприемници… Дават се сведения за нови технически открития, станали току-що, обикновено в чужбина.

Обикновено тези списания имат в заглавието си думите ,,наука“ и ,,радио“ – ,,Наука за всички“ ,,Свят и наука“ (приемник на ,,Свят на чудесата“), ,,Наука“, ,,Наука и живот“, ,,Радиото днес“, вестник ,,Радио свят“ и т.н. Към тях можем да причислим и най-дълго излизалото научно-популярно списание в Царство България ,,Природа“ и отцепилото се от него през 1930 г. ,,Природа и наука“.

От 1934 г. насетне българското книгоиздаване и печат е започнало да разпространява знанията за ,,последното велико творение на човешкия гений“ – телевизията. Преди 83 години пpeпoдaвaтeлят oт софийското Teлeгpaфoпoщeнcĸo yчилищe Mapĸo Maнчeв издaвa cпeциaлнa ĸнигa c интepecнoтo зaглaвиe ,,Paдиoтexниĸa и дaлeчнo виждaнe c 103 чepтeжи в тeĸcтa“, oдoбpeнa oт Mиниcтepcтвoтo нa нapoднoтo пpocвeщeниe. В нея нaдългo и нaшиpoĸo се paзвивa тeopиятa и пpaĸтиĸaтa нa paдиoтexниĸaтa, a нaĸpaя цялaтa тpeтa чacт (oĸoлo 20-инa cтpaници) е посветена нa ,,дaлeчнoтo виждaнe“. Toвa e пъpвaтa ĸнигa зa тeлeвизия, издaдeнa в Бългapия. Сетне обстойна статия за ,,най-новото техническо чудо“ – телевизията – е публикувана и в сп. ,,Природа“ през 1938 г. Имали сме и българска марка радиоапарати на име ,,Телевизия“. Но това, с което ще се занимаем днес, е нещо съвсем различно.

Списание ,,Телевизия“ е ,,издание на Научно-просветния институт при Съюза ,,Морски техник“. Това е организация на хора, завършили средно (техническо) образование в първите морски технически школи към военен флот, Унтерофицерската школа и Морските специални школи във Варна. Съюзът е учреден на 10-12 юли 1928 г. в София, а първият му редовен конгрес се е състоял на 3- 5 февруари 1929 г. във Варна.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Главен редактор на ,,Телевизия“ е Сл. Сираков, а най-показателното за него е авторската колегия – почти всички хора от нея са с инженерна титла. Сред тях са някои от най-известните представители на междувоенното поколение български инженери – Владимир Харизанов, Димитър Таслаков, С. Дойчинов и други – общо над двадесет души.

Това определя и профила на списанието. То съдържа само статии из областта на електротехниката и електрониката, разбирани най-широко. Още в пилотния брой са обособени следните тематични ,,отдели“ – телевизия, автоматична телефония, електромедицина, обща електротехника, радиотехника, тонфилмова техника – които остават непроменени чак до самия край на списанието през средата на 1939 г. Освен тях, публикувани са и кратки новини из новостите в телевизията, напр. в рубриката ,,Съобщения отвсякъде“ в двойния брой 3-4 (декември 1938-януари 1939). Там са дадени сведения за открито обществено телевизионно студио в САЩ, за конструиран от американски телевизионни любители предавател, работещ на честота 59 мхц, за френската телевизионната станция на върха на Айфеловата кула и др.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Схемата на рубриките се нарушава едва в последната книжка на списанието, която съдържа двойния брой 7-8 от първата годишнина. Вмъкнати са нови теми, а някои от дотогавашните са изоставени. Малко по-надолу сме дали пълен списък на поместените в списанието материали и там може да бъде ясно видяно какви са промените.

Оглеждайки тематичните кръгове и особено сравнявайки ги с дотогавашната българска научно-популярна периодика, можем да забележим следните обстоятелства:

Първо, сп. ,,Телевизия“ за пръв път в България публикува систематично статии по някои от темите – преди всичко в областта на новите и актуални за периода открития като телевизия, автоматичната телефония и ,,тонфилмовата техника“ (тоест звуковия, говорящия филм). Макар знания по някои от тези теми да са разпространявани дотогава в други периодични издания, едва в това списание може да се говори за подредени една след друга систематични статии с високо качество, които могат да се четат и като курс за самообучение.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Второ, сп. ,,Телевизия“ се стреми да заинтересува читателите именно с ударение върху най-новите открития в областта на приложната електротехника и електроника. Това е видимо от доста неща – самото заглавие на списанието; фактът, че първата рубрика е именно ,,Телевизия“; че илюстрацията на корицата на пилотния брой е не друго, а телевизор… Най-сетне, ако тези доказателства не са достатъчни, нека хвърлим поглед върху уводната статия в първия брой на изданието. Там недвусмислено и ясно е заявено: ,,Отвреме-навреме се изнасят в пресата кратки статии за новости и открития в областта на телевизията, автоматичните телефони, електромедицинските апарати и др. Но на болшинството читатели не им се удава да ги разберат, защото не е това предназначението на пресата. Днес при наличността на нашето научно списание ,,ТЕЛЕВИЗИЯ“ читателят основно ще се запознае с гореспоменатите дисциплини. Списанието си е поставило амбицията да служи като екран за обогатяване знанията на българския техник и гражданин“. Това е в синхрон и с подзаглавието на изданието – ,,Месечно списание за техническа просвета“.

Създателят на ,,Телевизия“ определено е имал самочувствието, че се захваща с него невиждано до момента в областта си, след като в своите реклами и корици го назовава ,,единственото българско техническо списание“ и ,,първото по рода си списание в България“.

Без съмнение, от рекламна гледна точка е удачно да се избере за заглавие на техническо списание името на някое най-съвременно изобретение, което тепърва ще се развива и ползите от него тепърва ще се потребяват. В този смисъл, актуалността на заглавието на сп. ,,Телевизия“ е сравнима с това някое съвременно списание да се нарече Artificial Intelligence или 5D напр.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Пилотната статия в списанието е посветена на историята на телевизията. Тя е подписана от главния редактор Сл. Сираков и заедно с продължението си в следващия брой предлага изчерпателно, но достъпно за всеки, въведение в света на ,,далечното виждане“. Изложението започва с подробно описание на действието на актуалния все още в тази епоха Диск на Нипков (основен елемент в механичната телевизия, предхождаща електронната). Сетне статията прави анализ на фотоклетката, която преобразува светлинните сигнали в електрически трептения и е не по-малко важен елемент от механичната телевизиионна система. Авторът на статията обосновано заключава, че ,,с 12 ½ в секунда оборота на диска резултатите са търпими, но съпроводени с големи недостатъци“. Втората част на статията вече разглежда възможностите за проектиране на полученото от камерата телевизионно изображение вече чрез кинескопа, наречен ,,лампа на Браун“ (по името на германския физик Карл Браун, създал през 1897 г. за свой уред катодно-лъчева тръба, прадядо на кинескопа). Като илюстрации в статията е дадена предавателна камера и механичен телевизор ,,Телефункен“.

Заслужава внимание също така и поместената в г. І, бр. 6 (март 1939) статия ,,Чудото на съвременната филмова техника“, запознаваща ни с ,,трик-тонфилма“. Тази публикация обяснява трудностите, които съпътстват създаването не просто на анимационен филм, ами на ГОВОРЕЩ анимационен филм. ,,Един обикновен ,,Мики Маус“ трикфилм трае средно от 9 до 12 мин, а за да се филмира той, са нужни около две седмици. Употребената за рисунките хартия тежи 50 кг, а черният туш възлиза на цели 3 кг!“ Една от илюстрациите показва момент от работата върху филмовия хит за времето си ,,Кинг Конг“.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Независимо че се издава от гражданско сдружение, и разглежданото от нас списание широко разчита на странични източници на приход – традиционните за останалите подобни списания абонамент и реклами. Рекламите в сп. ,,Телевизия“ са насочени към същата технически изкушена и просветена аудитория, която със сигурност би купувала него, а не друго. Рекламират се нови видове електронни лампи ,,Филипс“, радиоапарати ,,Телефункен“, електрически хладилници ,,Ате“, магазинът за електроинсталационни материали ,,Техник“ (бул. Мария Луиза 2), електроизмервателни инструменти и автоматични телефони ,,Сименс“… А най-интересното, поне според нас, са двете големи реклами на киносалон, снабден с апаратура за висококачествено гледане на говорящи филми – ,,Тон-кино БАЛКАН има най-мощната високоговорителна уредба!“ Произведената от германската компания ,,Клангфилм“ киноозвучителна уредба наистина е с внушителните размери височина 3,7 м, ширина 2 м и дълбочина 2,3 м, а големината на ,,отвора за излаз на звука“ е онагледена с мярка за езиница площ – ,,цели 4 кв. м!“ Над нея са били разположени 4 озвучителни системи за високи тонове с фунии, дълги по 1,45 м.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Също така, интересно решение на маркетинга на списанието е предоставената възможност изплатилите абонамента си читатели да получат с много голяма отстъпка книгите ,,Наръчник за електро- и радиотехници“ на инж. В. Харизанов и ,,Пълен курс по радиотехника“ на доктора по електротехника Георги Гетов (илюстрацията по-долу). Може да се каже, че е имало кой да си ги купи! И двете книги са сред легендарните технически четива в Царство България, а втората дори е достъпна за свободно изтегляне в нашия сайт.

Вероятно списанието е започнало излизането си с относително добра финансова осигуреност. Всичките му корици са цветни, а добре знаем, че тогава (а и сега) цветният печат е бил доста по-скъп от черно-белия. Забележително е също така участието на чуждестранни специалисти по електротехника и електроника, чието сътрудничество редакцията осигурява. Това не се среща в други сродни списания. Техни статии започват да се печатат от брой 2. Оттам насетне във всеки брой има поне по една задгранична статия, а докрая те стават цели осем. Въпросните чуждестранни инженери са германският специалист по електромедицина Ервин Хокстер и италианецът инж. по радиотехника (електроника) Емил Миланези, публикуващ в рубриката ,,Тонфилмова техника“.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

В повечето случаи списание ,,Телевизия“ излиза с единични броеве, 28 см, от по 16 стр. всеки, но съществуват и два двойни – 3-4 (дек. 1938-януари 1939) е с 32 стр., а последният – 7-8 – е с едва 24 стр. За съжаление обаче списанието успява да излиза само в една-единствена годишнина, започнала през октомври 1938 г. и завършила с двойния брой 7-8 (април-май) през петия месец на 1939 г. Не е ясно кой е факторът, попречил на по-нататъшното излизане на ,,Телевизия“. Нам се струва обаче, че той е финансов (както се е случило с много други, сродни издания), защото очевидно материал за нови статии е имало! Нещо повече – може би разширяването на тематичния обхват е било продиктувано именно от желанието да се намерят повече читатели, респективно да се привлекат повече приходи. Така или иначе обаче, това усилие не е било успешно и, както споменахме по-горе, през май 1939 г. списание ,,Телевизия“ престава да излиза.

Ето библиографски запис за списанието:

–-

Телевизия : Месечно списание за техническа просвета / Cпиcaниe

Haциoнaлнocт бългapcĸa

Haч. гoдинa 1938

Kpaй нa тeчeниeтo 1939

Изд. дaнни: Научно-просветен институт при Съюза ,,Морски техник“; Coфия: пeч. Глaдcтoн

Πepиoдичнocт: мeceчнo (12 бpoя гoдишнo)

Физ. xapт. 28 cм.

Koл. aвт.: Телевизия

Πpeдм. pyбpиĸa: телевизия, електроника, елекротехника

Cъдъpжa cтaтии ĸaтo: Основна идея за създадане на ,,далечното виждане“, Основни познания из областта на тонфилма, Чудото на съвременната филмова техника, Сто забележителни години в историята на електротехниката; История на телефона 1861-1938, Разлагането на фигурите при  катодната телевизия и др.

–-

Ето и кои са заглавията на статиите, поместени в цялото течение на списанието. Някои от тях звучат страшно увлекателно. Нека ги проследим заедно:

Г. І, бр. 1, октомври 1938:

Отдел ТЕЛЕВИЗИЯ – Основна идея за създаване на ,,далечното виждане“

АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОНИЯ – Автоматични и телефонни централи

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Електроиндустрията в медицината

ОБЩА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА – Сто забележителни години в историята на електротехниката; История на телефона 1861-1938

Г. І, бр. 2, ноември 1938:

ТЕЛЕВИЗИЯ – Основна идея за създадаве на ,,далечното виждане“ (продължение)

АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОНИЯ – Системи автоматични телефонни централи

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Лекуващи радиовълни

РАДИОТЕХНИКА – Електрически трептения и електромагнитни вълни; Подобрено радиоприемане

Г. І, бр. 3-4 (декември 1938-януари 1939):

ТЕЛЕВИЗИЯ – Лампата с катодни лъчи; Телевизията в Англия; Съобщения отвсякъде

АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОНИЯ – Системи автоматични телефонни централи (продължение); L.Z. 130 ,,Граф Цепелин“ (описва се инсталираната на цепелина вътрешна телефонна централа, която служи за комуникация между екипажа и пътниците)

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Кратко въведение в електрокардиографията

РАДИОТЕХНИКА – Подобрено радиоприемане (продължение); Всеки може сам да си построи: детектор и др.; Нови уреди за осигуряване движението на влаковете при големи скорости

ТОНФИЛМОВА ТЕХНИКА – Основни познания из областта на тонфилма

Г. І, бр. 5 (февруари 1939):

ОБЩА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА – Динамомашината, развитие и приложение; Въведение в електротехниката, основни понятия за електричество; Значението на сигнализацията и бързите съобщения при аеро-газовата отбрана

ТОНФИЛМОВА ТЕХНИКА – Основни познания из областта на тонфилма (продължение)

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Кратко въведение в електрокардиографията; Нещо върху един доста съвременен въпрос; Нагледна електротехника

Г. І, бр. 6 (март 1939):

ТЕЛЕВИЗИЯ – Разлагането на фигурите при  катодната телевизия

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Вилхелм К. Рьонтген. Развитието на рентгеновата техника

РАДИОТЕХНИКА – Новости в радиоприемателната техника; Всеки може сам да си построи трилампов радиоапарат с металически лампи

АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОНИЯ – Системи автоматични телефонни централи (продължение);

ТОНФИЛМОВА ТЕХНИКА – Чудото на съвременната филмова техника

Г. І, бр. 7-8 (април-май 1939):

Вечната памет на човека; Ултракъсите вълни; Високоговорителите; Развитието на рентгеновата техника; Електроснабдяването на София; Методи за снимането на звука, Проблемата на цветния филм (тази статия на инж. Миланези е публикувана и две години по-рано в сп. ,,Наука и живот“ – бел. авт.), Усилвател ниска честота с негативна обратна връзка; Всеки може сам да си построи трилампов радиоапарат с металически лампи (продължение); Практически въпроси

А ето и още една наша статия, посветена на забравено техническо списание от Царство България – също забележително в своята област:

1927 – първото българско автомобилно списание МОТОР

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url