Антон Оруш

В Sandacite.BG Ви запознаваме с някои интересни достижения на технологичната мисъл – като щепсел- и щекер-фасунгите!

Щепсел-фасунга и щекер-фасунга от 1950-те г.

Щепсел-фасунга и щекер-фасунга от 1950-те г.

Ако сте на поне 25 години, то със сигурност знаете какво означава думата ,,щекер“ – съединител (обикновено беше бакелитов), койото се включваше в специално гнездо на различните ютии, скари, котлони и т.н. Само че освен дето те имат различни подробности, които досега не сме описали както си трябва, тази дума присъства и в названието на друг вид електротехнически части… Всичко това ще Ви опишем днес!

И така, да започнем сега с устройството на щекера. Първите български щекери са произвеждани в завод ,,Найден Киров“ Русе в средата на 1950-те години. Тялото на щекера се състои от 2 части една върху друга, от които едната – долната – можем да наречем ,,главна“ или ,,легло“ (сега ще разберем на какво), а другата – ,,капак“. Леглото и капакът лягат едно върху друго и се пристягат с два или три винта – според модела. В леглото влиза кабелът, минава през скоба, която го фиксира, и сетне от него излизат три жици. Едната е за заземяването – тя се увива около винт в средата, който се затяга. Другите две отиват по-напред, като пак чрез винтове всяка от тях се фиксира към клема, която излиза извън бакелитовото тяло. Тоест отвън имаме две клеми, а върху тях е нанадена порцеланова рамка. (Скобата на входа на щекера е там, за да не се пренасят опъванията и извиванията му върху местата на съединение с клемите.) Клемите са така изработени, че всяка оформя дупка, в която влиза по един от двата щифта на консуматора, който ще захранваме. Отвън изглежда така – ето Ви съвременен бг щекер:

Щекер

Щекер

Обаче неговият събрат от средата на 50-те има по-друг вид:

Бг щекер от 1950-те г.

Бг щекер от 1950-те г.

Щекерите, произвеждани тогава, са не само в черен, но и в кафяв цвят! Контактните им клеми, пластинките на заземяването и т.н. са от месинг и са никелирани – за разлика от на тоя горе, на който вече не са. Винтовете, гайките им и т.н. при 50-арските щекери са от стомана и са поцинковани или оксидирани.

От тази епоха има и друг модел щекери, които на мястото на гумената тръбичка (която виждате на входа на кабела) имат навита спирално пружина. Тя обхваща кабела на последните около 2 см преди входа му в бакелитената кутийка – ето така:

Щекер с пружина

Щекер с пружина

А ето и как е изглеждал един тогавашен кабел с щепсел и щекер – с хубава кафяво-бежова оплетка:

Кабел с щепсел и щекер от 1950-те г.

Кабел с щепсел и щекер от 1950-те г.

Има и един 50-арски модел с екстра, от който обаче са произведени по-малко екземпляри. Той има отстрани бутонче, което играе ролята на ключ за прекъсване на веригата, но, както казахме, такива са правени малко. Ето, виждате бутончето в издатината:

Бг щекер от 1950-те г. с ключ

Бг щекер от 1950-те г. с ключ

Тогава са произвеждани и щекери, наречени еднофазни (т.е. монофазни, а има и триполюсни), като този тук:

Бг монофазен щекер

Бг монофазен щекер

Той също има тази пружина, за която споменахме по-горе. А има и други, още по-специфични щекерни съединители – напр. за включване на детска ютия, на захранващ кабел в радиоприемник… Те са съвсем мънички и тънки, колкото да има къде да се фиксират жиците към клемите.

На принципа на щекерите са правени и ето тези съединители, които са използвани да се удължават кабели. Мястото, където се поставя щекерът на кабела, е така направено, че да не можете да допрете клемите и щифтовете на щепсела отсреща:

Щекер съединител

Щекер съединител

Виждате ли колко умно! А ние пък сега си спомняме колко често сме виждали просто обикновен кабел с щекер и в него включен щепсел на друг шнур  – тоест онзи с щекера просто е използван като удължител! А съединението се мандърца ли, мандърца и само чака някой да пипне щифтчетата…

Такаа.. а сега, след като достатъчно добре разгледахме щекерите, да хвърлим поглед и на две малки дяволски джаджички!

Първото е т.н щекер-фасунга или разклонителна фасунга. Също производство на русенския завод от средата на 50-те. Тя представлява бакелитена комбинация от обикновена фасунга за цокъл Е27 + контакт (незаземен, разбира се). Идеята е да завинтите тази дяволийка във фасунгата на лампата от тавана, после в щекер-фасунгата да завинтите крушка, а същевременно Ви остават цели 2 контакта свободни – по 1 от всяка страна – към които да свържете консуматори. Дават я до 100 вата обща консумация на всичко – крушка + навързаните потребители. Чували сме от доста хора, че още си ползват такива в мазетата. Ставала е и за нерегламентирано ползване на ток, затова са я наричали и ,,айдук-фасунга“ или ,,крадец“, защото когато се ползва напр. в мазето, изразходваната електроенергия е за сметка на целия вход:

Щекер-фасунга

Щекер-фасунга

Съществува една хипотеза за появата на този вид устройства. Когато в началото на XX век започва електрификация на централните части на градовете, типовият монтаж за жилище е бил от само една висяща фасунга и ключ за нея на стената. Не са слагали въобще контакти в началото! След като на пазара в съответния град се появяват и електрически уреди, с тях започват да продават и порцеланова (не бакелитена като тия) фасунга-щекер. Такива наскоро бяха намерени в стара къща в центъра на Варна, която събаряха – още висери от тавана. Сред първите и най-продавани електрически уреди в България през 1920-те са били ютиите напр. и именно те са се включвали в щекер-фасунгата.

Разклонителна фасунга

Разклонителна фасунга

Съществува и ,,реципрочното“ устройство – т.н. щепсел-фасунга, и тя от 50-те г. Тази пък щуротия е за да си включите крушка там, където няма цяла лампа, но пък разполагате с контакт! Това е фасунга, която завършва с обичайните два щифта за включване в обикновен стенен контакт. И на нея й дават 100 вата максимална консумация:

Щепсел-фасунга

Щепсел-фасунга

Между другото, има и обикновени фасунги (нещекерни), но снабдени с ключе отстрани (пак във вид на бутонче), за да си включвате и изключвате лампата, без да вадите цялата инсталация от контакта:

Ключ-фасунга

Ключ-фасунга

Както виждате, интересни достижения на битовата електротехника изровихме този път! Мдаа… защото историята на българската техника никога не свършва! :)

История на осветлението в София

Сподели

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>