Оппаа, сетихме се, че в Sandacite.BG тази тема не сме я засягали – комбинацията касетофон + компютъра Правец 8Д…

В няколко статии в нашия сайт досега – къде по-пълно, къде по-отгоре-отгоре – сме разглеждали начините за запис на данни, които се използват при старите компютри. Даже скоро качихме цяла статия за това как се записват данни върху магнитна лента! Тя обаче се отнасяше за големите машини по окръжните изчислителни центрове, а в същото време неразискан оставихме въпроса за домашния запис на компютърни данни през 80-те г. По това време под ,,данни“ за домашен компютър се разбират както основни, така и хитроумни, по-малко популярни компютърни програми във вид на листнат код, а и игри, като всичко това е много разпространявано напр. чрез легендарното списание Компютър за Вас – първото компютърно списание в Източна Европа. То започва да излиза през 1985.

И така, на какво записват тогава данните си хората? Всеки веднага би казал ,,Флопита!“. Да, но те са по-скъпи от един друг магнитен метод, който хората по това време масово използват, защото е много по-евтин и за него не се налага да се купува специална апаратура. Става дума пак да магнитни ленти, обаче ,,пакетирани“ в кутийка, т.е. касети! Програми и данни се записват и четат от обикновена касета. Касетофонът обаче има една особеност – той е с т.н. последователен метод на достъп до данните. Това означава, че за да стигнете до програма, която се нарима в средата или в края на лентата напр., трябва да превъртите всичко, което се намира преди това. Това е едно от неудобствата на касетофона, защото работата не върви толкова ефективно. Ползвателите  още тогава си знаят, че това не е нито най-удобното, нито най-бързото, нито най-надеждното средство за запазване на програми. Можело е минат повече от 30 мин, докато програма или игра се заредят от касетата си в Правеца и да можете да почнете да ги използвате! Все пак обаче дълго време касетофонът продължава да е е значително по-евтин от дисковите устройства, и затова при домашните компютри се работи с него. Ето как става това.

През 80-те г. доста хора вече отдавна имат у себе си поне по един касетофон за прослушване на аудиозаписи (касетофон, не грамаден дебел ролков магнетофон!). За да го пригодим най-лесно за компютърни нужди, добре е касето­фонът да има брояч, защото това улеснява много търсенето на програми. За сметка на това обаче дори не е нужно касетофонът да е стерео,  защото Правецът така и така работи само с един канал.

За да се свърже касетофонът към него, компютърът се нуждае от 3- или 7-щифтов DlN-куплунг, който да е същият като касетофонния вход на компютъра – при Правец 8Д отзад има изведен куплунг за работа с касетофон:

Повечето устройства за запис на данни използват един DIN-конектор, който служи едновременно и за за­пис, и четене. Един горе-долу читав касетофон, който можете да използвате за връзка към Правец 8Д, е българският Ком напр.

Може обаче да се яви една трудност – все пак някои от най-простите монокасетофони (като напр. Първият български Монтана) нямат конектор DIN, а предлагат само изводи за микрофон и слушалка. В този случай ще Ви потрябват отделни куплунги за вход и изход, като при запис се полза само връзката MIC, а при четене — само връзка EAR.

Сега още нещо – за лентите. Много по-добре е да използвате къси компютърни ленти (10, 15 мин…) вместо стандартните касети за 60 и 90 мин. Има две причини да препоръчаме това. Първо, по-дългата лента затруднява търсенето на дадена програма. И второ, по-дългите и по-тънките ленти са по-нетрайни, много по-лесно се разтеглят и така качеството на записаните от Вас данни ще вземе да падне.

Подходящи за ползване с Правец 8Д касетки са били произвеждани от легендарния Балкантон, като дори към една книга, посветена на компютъра, е вървял касета с програми за обучение и работа, които потребителите могат да използват на него. Ние пък имаме ето тази балкантонска касета, която също може удачно да се използва, нищо че има друг запис на нея – представете си, че няма:

Практиката доказва, че най-удобно е да използвате един и същи касетофон колкото се може по-дълго. Това е така, защото при опит да заредите с даден касетофон програми, които са били записани с друг, е вероятно да срещнете проблеми със съвместимостта (дори и малки разлики в настройката на главите могат да попречат при четене на една иначе добре записана касета).

След като поставите нова касета в касетофона, препоръчваме да пренавиете в бърз режим лентата до края, а след това и обратно, за да сте сигурни, че е навита стегнато. Повечето касети имат начален маркер (т.н. ракорд) – бяла ивица, върху която няма феромагнитно вещство и не може да се записва. Преди запис трябва да позициони­рате лентата след този маркер. Всъщност си струва да оставите касетата да се върти без запис приблизително 15 сек, защото повечето грешки при запис се получават, когато началото на лентата е  изложеното на външни влияния (друг чест виновник е разтеглянето на първите няколко сантиметра).

Когато вече направите всичко това, заредете брояча на нула и сега сте готови да започнете!

КАК ДА ЗАПИШЕМ ПРОГРАМА

За да запишете една програма на касетка, трябва да извършите следни­те действия:

1. Проверете дали касетофонът е включен и зареден с чиста и позиционирана касета;
2. Убедете се, че връзката компютър—касетофон е правил­но направена;
3. Проверете на екрана с команда list-натата програма, която ще записвате
4. Въведете директната команда:

CSAVE „прг“, S

където прг е името на програмата. Това име може да има дължина до 16 символа, но практиката изисква то да е колкото се може по-кратко и запомнящо се.

Правец 8Д пише и чете в два различни режима. Автома­тично той приема режим на бързо предаване със скорост 2400 bits/s (бода). Ако прибавите S, ще се избере бавният режим със скорост 300 bits/s. Поначало това е направено в зависимост от касетата, която ще се ,,даде“ на компютъра – тя може да бъде с по-високо или по-ниско качество. Въпреки че и двата режима на запис са достатъчно надеждни, винаги е добре да вземете предпазни мерки и да осигурите едно копие на всяка по-ценна програма, направено в бавен режим. Както и при DVD-тата впрочем – помните ли, на колкото по-ниска скорост се записваше, толкова по-малка вероятност за грешки имаше.

А сега да продължим:

5. Натиснете клавишите RECORD и PLAY на касетофона.
6. Натиснете клавиш RETURN на компютъра. Когато из­пълнението на CSAVE приключи, в текущата позиция на маркера ще се появи обичайното съобщение ГОТОВ. Спрете касетофона.

Ако внимателно сте изпълнили описаните действия, сега имате копие от програмата си на касета. Хубаво е все пак веднага да проверите качеството на записа.

ПОЛЗВАНЕ НА ЗАПИСАНОТО

Ако искате да заредите от касетата програма, която е била записана с команда CSAVE, трябва да извършите следните действия:

1. Проверете дали касетофонът е включен, дали регулато­рът за сила на звука е настроен на средно положение и дали регулато­рът за тона е в най-високо положение. Данните естествено няма как да възпроизведат мелодия, даже напротив – при четене се чува специфичен шум. Звукът обаче трябва да се регулира, защото при много голяма или много малка сила на звука записаните данни ще постъпят изкривени в паметта на компютъра, а това ще причини грешки в програмите.
2. Проверете връзката касетофон—компютър.
3. Като използвате брояча, позиционирайте лентата в на­чалото на програмата, която ще заредите.
4. Въведете:

CLOAD „прг“, S

Името на файла прг трябва да бъде написано точно както при самия запис. Използвайте S само ако програмата е записана при бавен режим. В противен случай компютърът няма да разпознае програмата. Ако се съмнявате за точното име, можете да използвате формата

CLOAD ””

и компютърът ще зареди първата програма, която срещне на лентата.

След това остават още две стъпки:

5. Натиснете клавиш RETURN на компютъра.
6. Натиснете клавиш PLAY на касетофона.

Ако зареждането мине успешно, компютърът дава съобщението ГОТОВ. Сега спрете касетофона. Вече можете да работите с програмата, да играете или каквото желаете да правите. :) Факири!

А ето и как стават нещата в по-голям мащаб:

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента

---

Използвана литература:

Вълчев, О. и др. Домашен компютър Правец 8Д. София : Техника, 1986.

Йорданов, Й. и др. Персонален компютър Правец – 8Д : Професионални приложения.  София : Техника, 1989.