[1953] Железопътен завод Георги Димитров

[1953] Железопътен завод Георги Димитров

[1953] Железопътен завод Георги Димитров

[1953] Железопътен завод Георги Димитров
[1953] Железопътен завод Георги Димитров
Заповядайте днес на разходка из това прочуто предприятие! Знаете ли, че в този завод, по-късно преименуван на Железопътен завод Георги Димитров, през 1948 г.  вижда бял свят първият български локомотив? :) Тук публикуваме една моментна снимка на мястото, откъдето той e проходил. Едно време са наричали такива статии ,,очерки“.

,,Локомотивно-вагонният завод Ге­орги Димитров е важно звено нашия транспорт. В новите цехове на завода, които из­раснаха през последните няколко го­дини, работят стотици стругове от най-различни големини, фрези и др. металорежещи машини. В стоманоле­ярното отделение се изливат нови локомотивни и вагонни части. Те се обработват в многобройните отделе­ния на завода, престъргват се и се шлифоват. Тези хиляди най-различни части връщат към живот локомоти­вите, дошли на ремонт в завода. И те тръгват отново по неравните про­фили, возейки тежките си товари. За осигуряване на сигурен, бърз и евтин ремонт, за социалистически транспорт се борят работниците.

Новият план на завода е смел, на­прегнат план. Пред него Партия­та и Правителството поставят отго­ворните задачи: да се повиши произ­водителността на труда с 5.5% и се намали себестойността на продукция­та със 7.6%. Това значи пълна работа на машини, максимално из­ползване на техния капацитет, тър­сене, откриване и използуване на скритите възможности за снижение на себестойността, за намаляване на времето на извършваните манипула­ции, за строга икономия на материа­лите.

Производственият план беше обсъ­ден на събрания по групи на самите работни места. Заводската многоти­ражка „Заводска правда“ излезе с ре­дица статии по този въпрос. Тя бичуваше нередностите, насочваше изо­ставащите, сочеше примера на пър­венците. С обещанията, които поемаха, и със своята работа по тяхното изпълнение те увличаха другите работници. Разяснението на плана не стана кампанийно, а се раз­гърна за около цял месец. Всеки ра­ботник трябваше да се убеди, че ма­кар и високи поставените показатели са изпълними. А това не можеше да стане изведнъж.

„Хората не се убеждават само с думи, ами с дела — казва фрезистът Кирил Милчев, завеждащ съревнова­ние към комитета на ДСНМ при за­вода. — Когато пред нас се постави въпросът за разясняване на плана, аз внимателно го разучих, прецених възможностите на групата на нашето отделение и сам твърдо се убедих в реалността на поставените показате­ли. Говорих с другарите, поставихме на обсъждане въпроса за плана. Пръв поех обещание: да изпълня производ­ствения план за двете машини, с ко­ито работя, със 145 %, да се подготвя и премина на трета машина със същото процентно изпълнение за три­те машини, да давам качествена про­дукция и изпълнявам навреме зада­дените ми поръчки. Другарите също поеха обещания.

В своята работа аз винаги търся нови възможности за пълно използуване капацитета на машините. През миналата година в производството беше внедрено едно мое приспособ­ление към фрезмашината, което съ­кращава чувствително времето за из­работването на някои части. Само за нашия завод годишните икономии се изчисляват на над 57,000 лева.

Аз не преставам нито за момент да търся нови начини на работа и но­ви приспособления за увеличаване капацитета на машините. Новатор­ството, етремежът за използване до­край възможностите на машините е един от най-важните фактори, които ще осигурят изпълнението на произ­водствения план за 1953 година.“

Новите почини обхващат все по­вече работници от завода. През яну­ари по почина на Левченко и Муханов за снижение себестойността на продукцията при всяка операция ра­ботиха 577 души. Постигната беше икономия от 171,394 лева. 86 стру­гари обработваха по скоростния на­чин за рязане на металите локомо­тивните части. 69 души оставаха след работа да учат в организирани­те стахановски школи. Следвайки примера на Бирюков, 124 опитни майстори поеха да обучават 145 млади работница

Така още в първите дни на нова­та година трудовият колектив на Ло­комотивно-вагонния завод поде с всички сили борбата за ритмичното изпълнение на производствения план. Резултатът от изпълнението на пла­на за януари — 105.74% показа, че усилията на заводци се насочват пра­вилно и че те имат пълната възмож­ност не само да изпълняват поставе­ните задачи, но и да ги преизпълнят.

Инженерно-техническият персонал в завода, както и самите работници търсят нови начини за икономии на материал, за снижение себестойност­та на продукцията, за поевтиняване на производствения процес. И тук на първо място са младежите.

През миналата година на голяма камара в двора на завода бяха натру­пани железни отпадъци. От години те стояха така. Върху тях се трупаха нови и нови отпадъци от различните отделения на завода. Камарата от ръждясалите железни парчета и стър­готини растеше с всеки ден. Пред управата вече сериозно сто­еше въпросът за тяхното извозване, тъй като те заемаха много място и пречеха.

С внедряване почина на Левченко и Муханов дойде и идеята за оползо­творяване на отпадъците, които вече надхвърляха 1,100 тона. Те бяха претопени в стоманолеярната в заво­да. Никому ненужните железни отпа­дъци се превърнаха в нови, блестя­щи и здрави локомотивни части. От това се получиха стотици хиляди ле­ва икономии.

През тази година ръководството на завода запланува провеждането на редица мероприятия с цел да изпозва всички възможности за иконо­мия на материали. Така подовете на отделенията, в които работят метало­режещи машини, ще бъдат постлани с ламарина. В единия им край ще се монтира улей, който ще води в пре­са, поставена ниско, наполовина по­тънала в пода. Стружките, които от­падат от машините, ще се смитат от един неквалифициран работник към улея. Оттам те ще попадат в пресата, която ще ги пресова във вид на кюл­чета. Тези кюлчета по нататък ще Се претопяват в пещите на завода. Така ще се постигне използуване на всич­ки отпадъци от различните металоре­жещи машини. За народното стопан­ство ще бъдат икономисани десетки тона метал.

Производството на леярния цех ще бъде поевтинено по-друг начин — чрез свързването му направо с кис­лородната инсталация на завода.

Железопътен завод Zhelezopaten zavod
Железопътен завод Zhelezopaten zavod

Във всяка стоманолеярни се из­разходва много кислород. Той отива главно за оксижените. При леенето на различни стоманени части над формовката на частта се оставя из­вестна допълнителна част, наречена леяк или шлакоуловител. Обемът на шлакоуловителя достига често 35— 40% от обема на частта, която ще се отлива. Когато във формата (отлив­ката) се изсипва разтопената стома­на. чистата стомана като по-тежка запълва долната част. Шлаката из­плува нагоре, излиза от основната форма и остава в шлакоуловителя (лейка). Отделянето на отлятата ос­новна част от леяка при чугун става чрез отчупване. При стомана е не­обходимо връзката им да се прере­же с оксижен. Именно затова стома­нолеярните отделения изразходват много кислород. Досега кислородът в стоманолеярното отделение на завода се внасяше чрез бутилки. Всеки ден десетки бутилки се пренасяха от ки­слородната инсталация до отделени­ето и отново се връщаха за пълнене. Сега предстои свързването на инста­лацията направо с отделението. Това ще спести много работни часове, ще икономиса много средства. Вече няма да се пренасят тежките кислородни бутилки. Достатъчно е оксиженистът да сложи маркуча и завърти кранче­то на кислорода, за да има кислород и да може да работи.

Инженерно-техническото ръковод­ство на завода се учи непрекъснато от богатия опит на съветските специ­алисти. Предстои отпочването на про­изводство на вагонни лагери, в съ­става на които не влиза калай. За народното стопанство ще бъдат спе­стени много килограми от този ценен метал.

Наред с техническите усъвършен- ствувания, които ще помогнат за уве­личение на производството и поевти­няване на работния процес, в завода се провеждат редица мероприятия за подобрение организацията на работа­та. И тук на помощ като ръководе­що начало стои опитът на съветските заводи. Проучванията и първото вне­дряване на новата организация на тру­да стават в болтовата фабрика на за­вода.

Чрез хронометрични и други на­блюдения е установено, че непроиз­водителното време на всеки стругар е средно 25%, но при някои случаи то достига до 30—35%. За да обяс­ним това, нека разгледаме следния пример:

За 8 часа на един стругар се да­ва да изработи напр. 30 болта. Но той работи сръчно, не губи време и ги изработва за шест часа. Когато свали от патронника и последния болт, стругарят вижда, че няма ра­бота. Той оставя струга си и тръгва да. търси майстора на отделението, за да му се даде нова поръчка. Че­сти са случаите, когато стругарите сами си носят материала за работа от склада до струга, често те чакат чертежи, техническата документация, сами заточват ножовете си. А това е загуба на време.

Новата организация предвижда създаването на оборотен склад в са­мото отделение. В него ще има ви­наги запас от материал. Материалът ще се разнася от оборотния склад до стругарите от неквалифицирана ра­
ботници. Заточването на инструмен­тите ще става централно. Маслото за смазване на машините ще се донася до струга също от неквалифициран работник. На струговете на известна височина, за да се виждат отдалече, се монтират три сигнални лампички — червена, синя и бяла.

Така стругарят е осигурен за всичко. Той няма да губи време за непроизводителен труд. До струга му ще има винаги запас от материал за работа. Ако материалът е на свър­шване или работното място се за­трупва от готова продукция, струга­рят запалва синята лампа, без да прекъсва работата си. При струга ид­ва един от неквалифицираните работници, който му докарва материал и откарва готовата продукция. Запалва­нето на бялата лампа е сигнал да се донесе нов режещ инструмент. С чер­вената лампа стругарят вика при се­бе си майстора на цеха за техниче­ски инструктаж.

Шкафчетата на стругарите са ти­пизирани. По-рано те имаха само три отделения, където се нахвърляха всички инструменти. Сега отделения­та са десет. Инструментът е разпре­делен така, че стругарят има всичко под ръка и не губи време да го тър­си.

Новата организация на работа ще помогне за рязко повишаване произ­водителността на труда. С нея ще се ликвидира непроизводителното време, ще се даде възможност на стругари­те да усъвършенстват все повече своето професионално майсторство. Към всяка машина се изготвя и ка­талог, в който подробно е описана както машината, така и най правилният начин, по който се извършват с нея различните изработки. Под ръ­ководството на техническия персонал всеки работник ще се запознае по­дробно със своята машина, за да мо­же да използва при работа нейни­те пълни технически възможности.

Въвеждането на пожизнена книга за всяка машина, която се внедрява в завода, ще помогне за удължа­ване живота на машините. В пожиз­нената книга се описват всички ре­монти на машината, всяка повреда, станала с нея. Всеки момент инженерно-техническото ръководство на за­вода има картина за точното състоя­ние на наличната техника. Това от своя страна помага и насочва усилия­та по нейното опазване за установя­ване на най-правилен режим на съ­хранение.

Нови хора израстват в Локомотив­но-вагонния завод. Те се каляват в трудностите, в разгорялото се сърев­нование за преизпълнение на произ­водствения план. През 1952 година по инициатива на самите стругари нормите бяха повишавани два пъти. Въпреки това процентното изпълне­ние на плана остана над 100%.

„Ние имаме всички възможности за осигуряване преизпълнението на производствения план за 1953 го­дина — заявява главният инженер на завода др. Славчо Стоянов. – Ние поехме обещание пред другаря Вълко Червенков да го изпълним за 11 ме­сеца и имаме всички основания и възможности за това. Гаранция е на­шият трудов колектив; който в сво­ята работа се учи непрекъснато от богатия опит на съветските стахановци. “


Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1953

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *