Антон Оруш

[1970] Хладилен завод Антон Иванов

1970-Хладилен-завод-Антон-Иванов

1970-Хладилен-завод-Антон-Иванов

1955 година. Произведени са шест хладилника Мраз. България произвежда хладилници. Имат ли значение тези шест хладилника?

1964 година. Най-после в редовно производство е пуснат херметичният фреонов компресор КХ-013. До края на годината ще бъдат произведени 6021 броя.

В леярния цех бракът е голям. Набелязаното преустройство на цеховете за­почва. Първата агрегатна машина е докарана в завода. (Бележката е от същата година).

1965 година. Произведени са 255 броя херметични фреонови агрегати. Ръко­водителите на завода твърдят, че това е едно от перспективните производства.

Готви се новият модел Мраз-140. Външният му вид е чудесен. Промишлената естетика все по-широко навлиза в производството“.

Съжалявам, че не съм имал възможността да присъствувам от самото начало на раждането и укрепването на Хладилния завод. Не веднъж съм слушал за тези първи години, когато се е раждало българското хладилно машиностроене.

Хладилен завод Антон Иванов Hladilen zavod Anton Ivanov

Хладилен завод Антон Иванов Hladilen zavod Anton Ivanov

През 1947 година на [тогавашния] булевард „Г. Димитров“ № 51 е национализирано АД „Никола Димитров“. В същност това не е никакво акционерно дружество, а една сбутана барака с няколко стари машини, на които били произвеждани овощарски пръскачки и резервни части за тях. Комисията по извършване на национализацията сварва в „предприятието“ три момчета по на 14—15 години. Това са Владо Фифи, Димитър Джанголски и Иван Върбов. Към бараката с гръмко заглавие след известно време е присъединено предприятието „Атанас Наумов“, в което се произвежда медни апаратури и машини за химическата и хранителна промишленост. Таке ра ботническият колектив нараства на 30 души и бива настанен в полуразрушените помещения на бившата текстилна фабрика „Микарди“. На 1 януари 1951 година става ново обединение с „Хладстрой“. „Хладстрой“ е приемникът на търговската фирма „Комерциум“, която е и генерален представител за България на американ­ската фабрика за хладилници „Фриджидер“. „Комерциум“ се занимава и с монти­рането на хладилните съоръжения, като внася българско, „индустриално допъл­нение“ към получаваните машини—изработва се мебелната част. Национализа­цията заварва фирмата с пет техника и пет дърводелеца. След национализацията са назначени специалистите: тенекеджия, бояджия и стругар. Единственото условие за тяхното приемане е да имат собствени инструменти. Стругарят идва със струга си. Предприятието се задължава да плаща на него заплата и наем за струга. След това обединение заводът приема името Хладилен и апаратурен завод Антон Иванов.

Всичко това е минало. През 1970 г. Хладилен завод Антон Иванов е един от най-крупните машино­строителни предприятия у нас. Секретарят на заводския комитет на Комсомола Димитър Петков подкрепя тази констатация с няколко цифри: понастоящем заводът произвежда годишно 60 000 броя Мраз-80, 60 000 броя Мраз-140, 16 000 броя херметични фреонови агрегати, 200 000 броя херметични фреонови компресори. Eдинствено заключение: „отклонение от стандарта няма!“ Струва си човек да по­търси причините, позволили такова категоризиране, защото то се отнася за произ­водство, измервано с десетки хиляди бройки. За да има постоянство в качеството при тази масовост, явно е, че хората, които работят тук, притежават рутината и умението на добри специалисти.

Завод Антон Иванов Zavod Anton Ivanov

Завод Антон Иванов Zavod Anton Ivanov

Казаха ми, че цеховете в Хладилния завод могат да поемат ново изделие без прекъсване на производствения процес. Основното предпоставка за тази готовност са модерните машини, професионалното умение на целия персонал и унификацията на детайлите, която е доведена до съвременно равнище.

Не бива обаче да се мисли, че в Хладилния завод Антон Иванов всичко е създадено с лекота, при някакви изключително благоприятни обстоятелства. Имало е и трудности, и несполуки. Те обаче са засенчени от големите успехи, от общата радост от постигнатото.

Пътят на завод Антон Иванов е пътят, изминат от всяко наше голямо пред­приятие през периода 1944-1970: израстване на хората, на тяхното умение, обо­рудване със съвременна техника, навлизане в големите проблеми на промишленото производство, едросерийност, автоматизация, агрегатизация, механизация.

–-

Статията е от сп. Наука и техника за младежта, автор: Христо Карлуковски


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url