Български цветен телевизор от 1901?

Антон Оруш

Съществувал ли е наистина български цветен телевизор отпреди 115 години? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Български цветен телевизор от 1901?

Фрагмент от реклама на  механичния телевизор Octagon на американската компания General Elеctric, модел 1926

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 129, 16 февруари 2018 ==> кликни тук)

Наскоро от архивите изскочи поредната мистерия, която дори не е документирана докрай. Къде започва тя?

В началото телевизията не е електронна като съвременната, а механична (1884 г.). При нея се използва бързо въртящ се дървен или метален диск със спираловидно пробити дупки на него. Той се върти пред прожекционен апарат, осветяващ предаваната сцена. Зад диска има фотоклетка, която разгражда образа на светли и тъмни точки. Ако тя бъде свързана със светлинен източник зад втори диск, въртящ се със същата скорост като първия, сцената може да се възстанови и да се покаже на зрителя.

След 1880-те из Европа доста конструктори проектират механични телевизори, а сетне започва и серийно производство.

През 1901-2 г. в Русе живее учителят пенсионер Атанас Тодоранов (1859-1919). Той e високообразован човек, автор на учебници по математика, физика и естествознание, а също и на книгите „Животен магнетизъм“ (с тема биоелектричеството), „Масларство и сиренарство“ и „Съвременна магия, фокусно изкуство“. Пише и много научнопопулярни статии.

През 1901 г. Тодоранов изработва проект за устройство, което нарича „електрически далекоглед“.  То служи за „предаване на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове чрез електрически ток“. Чертежите на апарата са изпратени за разглеждане от комисия в София, съставена от физици-преподаватели от СУ и държавни служители от Дирекцията на ПТТ. Проектът е върнат за доработване, но само за да бъде заявен отново на 10.Х.1902 г., и то заедно с още едно устройство. Тодоранов е крайно беден и моли да му се отпуснат жп билет и 30 лв, за да може внуците му да живеят с нещо, докато той е в София. Иска също така да стои там възможно най-малко, а на заседанието на комисията, която ще разглежда проектите му, да присъстват премиерът и цар Фердинанд. Това желание обаче не е удовлетворено.

Български цветен телевизор от 1901?

Български цветен телевизор от 1901?

Папката с преписката между Тодоранов и Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството

Министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството също не изпраща билет и помощ на Тодоранов. На 26.Х той отговаря, че вижда как с него се случва същото, каквото и с „други изобретатели, които са умирали от глад“, но че ако българската държава похаби така неговите усилия, той ще потърси съдействието на „чужденци капиталисти“ (задгранични компании).

Бавно работи чиновническата машина. Чак след два месеца Тодоранов получава жп билет ІІ класа № 564 (Русе-София и обратно) и е запитан кога може да тръгне. На 5.ХІІ.1902 учителят пише, че е готов.

Рано сутринта на 29.ХІІ намираме нашия герой в столицата, отседнал на ул. В. Търново № 6, пие кафе, а комисията ще заседава на 30-и от 14 ч. в Главната дирекция на ПТТ. Според протокола обаче изслушването е проведено почти на Нова година – на 31-ви. Присъствали са физикът проф. Порфирий Бахметиев, химикът проф. Никола Добрев, електроинженерът Борис Кинтишев и инспекторът на ПТТ Т. Цончев. Тодоранов е описал два проекта за свои устройства.

След подробен научно-технически анализ комисията предлага промени в конструкцията на Тодорановия телевизор. Кръгът трябва да има по-големи размери (за да носи повече дупки), да е уеднаквено движението на дисковете в предавателя и приемника, съответно да се измисли друг вид регулатор за това и т.н. Сравнен с черно-бял френски апарат от 1898, „далекогледът“ има по-сложна схема, но пък претендира да предава цветен образ! Комисията е поразена. Никъде не личи да са анализирали дали използваната от Тодоранов схема действително може да предава цветно, но и не го отричат открито. Малко по-късно обаче в света се появяват и патенти за цветни механични телевизори, а шотландският изобретател Джон Лоджи Беърд демонстрира такъв през 1928 г.

Български цветен телевизор от 1901?

Механичният телевизор Octagon на американската компания General Elеctric, модел 1926 г.

Заключението е, че макар учителят да е проучил достъпната за себе си техническа литература в областта, проектът му се нуждае от още доработване. Комисията предлага правителството да отпусне помощ, за да продължи Тодоранов спокойно работата си. А когато той усъвършенства апаратите си и представи техни подробни чертежи, на държавни разноски да бъде изработен прототип. Отпуснати са и 500 сребърни лв за бъдеща техническа работа.

На 25.VІІІ.1903 Тодоранов вече е готов с всички усъвършенствани планове и чертежи, и то „в натурална величина“. „Позволително за пътуване“ № 561 той обаче получава месец по-късно. На 27.ІХ първият професор на България, уважаваният физик Порфирий Бахметиев, отново дава положително заключение за „електрическия далекоглед“ и призовава: „Многоуважаеми господин Министър! Днес разгледах… с  г. Пенчев и двата апарата на г-н Тодоранов. […] Kакто сте благоволили да му отпуснете субсидия през миналата година, няма да сбъркате, ако го подкрепите и сега.“

И тук приказката свършва! Вероятно изобретението на Тодоранов е останало неразработено докрай и неизползвано. Министерството не оказва на интересния проект заслужената подкрепа и той закономерно потъва в забвение.

„Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското Освобождение“.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url