Проблемите на телеграфа в Османската империя

Антон Оруш

Днес в Сандъците – Sandacite Ви разправяме исторически любопитки…

Телеграфът в Османската империя

Телеграфът в Османската империя

…а именно – малко любопитни факти за ТЕЛЕГРАФА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ! 🙂

От средата на ХІХ век нататък Западна Европа започва да оказва все по-голям натиск върху мудната и изостанала Турска империя да прокарва телеграфни линии. Турците обаче със страх подхождали към новото техническо средство и с удоволствие предоставяли на чужденци както построяването и обзавеждането, така и обслужването на телеграфните станции!

За сметка на това пък откриването на станциите е ставало с парадност и особен цере­мониал в присъствието на видни представители на турската власт. При откриването на телеграфа в Одрин (втората линия след Ру­се — Варна е Одрин — Цариград) един ходжа отправил гореща мо­литва към аллаха да помогне на султана да придобие още по-ценни неща за държавата. Тъй като това ставало не с помощта на все­вишния, а с френски капитали, ходжата се помолил и за преус­пяването на френския император с достойните нему съюзници…

Телеграфните артерии се обслужвали главно от чужденци: французи, левантийци, арменци и гърци. Докато се приспособи турската азбука към морзовите знаци, телеграмите се написвали и разменяли на френски език. По-късно службата се разделила на две — с турски и френски телеграфни линии. Между отделни населени места дори се проточили и отделни кабели.

Телеграфът първоначално служел само на властта и военните гарнизони. Първата разменена телеграма между Цариград и Одрин е известила за падането на Севастопол през Кримската война.

Първата телеграфна линия у нас  прокарана между Варна и Русе в края на Кримската война (1856 г.), а за общо ползване от населението на империята телеграфната служба била открита през 1861 година. Турските чиновници, които постепенно заемали местата на чужденците, не могли да се научат да работят сигурно и бързо. С малки изключения te не умеели да предават по слух. Изобщо, работели с характерен за тях източен мързел. Когато тур­ският телеграфист не бил склонен да приеме някоя телеграма от обикновен подател, той го посрещал с думите: «Хава бозук— телеграф йок!» (Времето лошо — няма телеграф!»)

Но едва ли бихме имали пълна представа за турската поща и телеграф, ако Феликс Каниц не ни беше оставил следното цве­тисто описание на сливенската поща:

«Макар и търговското движение на Сливен да беше значи­телно, аз намерих тамошната поща и телеграф в едно помещение, което не се поддава на описание. Отначало помислих, че моят во­дач, едно ханско момче, ме е криво разбрало. Минавайки през един смърдящ двор и още по-лошо вонящ конски обор, дойдохме до една ниска врата, която се отвори, след като многократно по­хлопахме. Прозяващият се пощаджия, чийто кеф за негово голямо недоволство аз бях нарушил, ме запита какво искам; телеграфи- стът обаче си хъркаше в най-непринудено неглиже върху мръсен миндерлик, из който навсякъде се подаваше сламата, а часът беше вече 11 преди пладне, по което време идваха често телеграми. В тяхната малка стаичка царуваше безгранично безредие. Писма, пакети, конска сбруя, фенери и пр. лежаха на земята като в някой килер едни върху други. Аз виждах прочее живо пред очите си защо турската поща и телеграф страда от такава голяма и невдъх- ваща никому доверие несигурност и ни най-малко не се учудих, че въпреки всичките търсения не можаха да се намерят адреси­раните ми за Сливен писма . . . Възмутен, аз напуснах тази чудна поща и си взех обратно писмата, които бях предназначил за изпра­щане, за да ги изпратя по по-бавния, но във всеки случай по-си­гурен частен път през Шумен за Дунава.»

Западните държави настоявали Турция да поддържа добра телеграфна мрежа и покрай Дунава (за предпазване от русите), и във вътрешността на страната. Едновременно с Русенско-Вар­ненската телеграфна линия Турция предприела свързването на Цариград с Белград, а оттам с Виена, Париж и Лондон.

През Априлското въстание телеграфът изиграл коварна роля — по него пазарджишкият паша съобщил веднага в Цари­град сведенията за готвеното въстание, съобщени му от предателя Ненко Стоянов. Но не бързайте да намразвате мъртвата техника, защото телеграфът пък е спасил самия Пазарджик. Не точно теле­графът, а един смел телеграфист — Ованес Соваджян.
По заповед на Сюлейман паша при наближаването на руските освободителни войски към Пазарджик турците насила изгонили през един студен декемврийски ден цялото население и го подкарали към близка до града местност. Майки оставяли в рововете край пътя свидните си рожби, защото знаели, че ще бъдат избити. Чакало се само съобщение от Цариград. Два дни преминали в очакване. Смърт или свобода? Около началника на гара Пазарджик— арменеца Ованес — с нетърпение се разхождал главнокомандващият Сюлейман паша. Посред нощ телеграфът затракал. Точка-тире, тире-точка. Обиграното ухо на телеграфиста ловяло звуците преди удара: «Пазарджик да се опожари, а събраното население да се подложи на сеч!» Ованес пребледнял, но се овладял навреме. Изгубилият търпение Сюлейман паша този път спокойно очаквал разгадаването на знаците. И в един миг Соваджян е осенен от мисъл, граничеща с безумството. Хладнокръвно той предал на пашата точно обратния текст – ,,Пазарджик да се запази, населението да се разпусне!“

След Освобождението спомените за ленивите турски телегра- фисти бързо се забравят. Зад телеграфните апарати застават мла­ди голобради момчета — българчета, и започват под ръководст­вото на русите да почукват все по-смело и по-смело точките и ти­ретата. Сред момчетата се появяват и първите българки-телеграфистки.

На снимката: телеграфен стълб в София преди Освобождението, източник сп. Природа. и наука.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url