Антон Оруш

В Sandacite.BG разгадахме що значат тайнствените букви и цифри по българските „едностайни“ компютри.

Български компютри ИЗОТ - ИЗОТ 0310

Български компютри ИЗОТ – ИЗОТ 0310

Вече доста години пишем статии по история на българската техника и вероятно повечето от Вас знаят, че големите български компютри – онези, които заемат цели зали и само хард дискът им е голям колкото фризер – се вписват в т.н. Единна система електронноизчислителни машини на Източния блок (ЕС ЕИМ), която започва да се развива в началото на 70-те г. Тя е известна и под названието РЯД. Първият български компютър ,,Витоша“ от 1962 – 3 не е бил в тази система, но само той.

Всяка част от компютрите в тази система е стандартизирана. Не само България произвежда елементите на такава конфигурация – напр. в ГДР работи предприятието Роботрон, което произвежда плотери, принтери, монитори; в СССР се произвеждат процесори и т.н. За да бъдат съвместими, се налага да бъдат изработени по уницифирана схема. Така с части от повече от една страна в Източния блок може да се сглоби цяла работеща машина! В СИВ е създадена стройна система за международно разпределение на труда при разработката и производ­ството на целите системи и отделните устройства. Така по-лесна става и поддръжката на устройствата, когато във всяка страна от СИВ разполагат с документацията на устройството, произведено в съседната.

Както обяснява един от патриарсите на компютърната техника в България – акад. Кирил Боянов – в своята книга ,,Щрихи от развитието на изчислителната техника в България“, названието ЕС ЕИМ означава фамилия компютри с нарастваща производителност и с програмна съвместимост отдолу нагоре, т.е. предвижда се програмите, работещи на моде­лите с ниска производителност, да работят и на тези с по-висока.

В хардуерно отношение стремежът е бил да се използват колкото се може повече еднакви интегрални схеми (ИС) и съвместни конструктивни детайли. Така например, стандартизирани са основните елементи на конструкцията на даден мегакомпютър, названията на отделните му части, равнищата на сигурност и свързването на устройствата (т.е. интерфейсът е стандартен и той).

Всичко това добре, но названията на различните устройства са объркващи. Устройствата на ЕС ЕИМ се означават с код, образуван от буквите ЕС и четирицифрено число. Какво значи напр. ЕС 8002? Сега ще Ви запознаем по-подробно с това. Изисква се малко зубрене, но още навремето са правили таблици за това. Най-долу ще дадем и пример, за да Ви стане максимално ясно.

И така, първата цифра на числото определя класа на устройството, както следва: 0 – възли и съставни части, 1 – изчислител­ни системи, 2 – централни процесори, 3 – оперативни памети, 4 – канали, 5 – външни запомнящи устройства и техните управления, 6 – устройства за въвеждане на данни, 7 – устройства за извеждането им (принтери, плотери и др.), 8 – устройства за телеобработка, 9 – устройства за подготовка на данни върху различни носители (напр. магнитна лента).

Втората цифра извършва по-задълбочена класификация и опре­деля групата от устройството. Напр. с 50 се означават външни запомнящи устройства, а чрез 55 – управляващите устройства за тях, устройствата за телеобработка са с номер 8, а 80 е код за модем (нашият ЕС 8002 по-горе), 81 – за защита на грешки, 84 – мултиплексори, 85 – терминали (по-известен такъв ЕС 8531.М2).

Цифрата на десетиците е свързана с параметрите на устройствата, като тези от определена група могат да се разделят на подгрупи в зави­симост от най-важните си параметри. При изчислителните машини с тази цифра се означават отделните модели с нарастваща производител­ност: ЕС 1010, ЕС 1020, ЕС 1030 и т.н.

Български компютри - ЕС 1035

Български компютри – ЕС 1035

Четвъртата цифра се използва за означаване на различните ус­тройства в дадена подгрупа или техните модификации.

Като общ пример ще разгледаме системата ЕС 1020. Тя има центра­лен процесор (ЦП) ЕС 2020, операторски пулт с пишеща машина ЕС 7074, перфокартно устройство за въвеждане на данни ЕС 6012, перфокартно устройство за извеждане ЕС 7022, принтер ЕС 7071, устройство за управление на магнитни ленти ЕС 5512, запомнящо устройство на магнитна лента ЕС 5012, устройство за управление на твърди магнитни дискове ЕС 5552 и запомнящо устройство на твърди магнитни диско­ве ЕС 5052.

Подобна система е възприета и в разработката на миникомпютри, като там фамилията се означава със СМ ЕИМ – Система малых машин.

С течение на времето обаче системата за кодиране (цифрата) се моди­фицира в зависимост от новите изисквания и технологии. Основната елементна база е интегрални схеми – първоначално TTL – в съчетание със силициеви полупроводникови елементи. Посте­пенно се въвеждаха и схеми ECL, големи ИС и т.н.

Унифицираните конструктивни възли са разделени на четири основни нива: платка (ТЗЗ – типовой элемент замены), касета, рама и стойка (шкаф).

Платките ca стандартизирани (в началото 140 x 150 mm), но се допускат и двойни платки (280 х 300 mm). Впоследствие размерът се увеличава. Те притежават 48 контактни площадки, които се свързват с 48 контактни директни съединители. В по-големите модели и успоредно с промяната на технологиите се въвеждат и нови стандарти. Укрепването на платките става в касети, позволяващи вграждане на 40 платки (примерът е за ЕС 1020).

Касетите се монтират в рами, като обикновено в долната част на рамата ca разположени захранващите и вентилаторните блокове. Рамите са два вида: неподвижни (обикновено средната) и подвижни, завъртащи се на 90°. Свързващото окабеляване между съединителите на касетите е с проводник, навиващ се на перата, а между рамите се из­ползва лентов кабел. Впоследствие тези технологии се усъвършен­стват. Последното ниво – стойката (шкафът) – дава възможност за монтиране до 3 рами. За другите устройства извън главния процесор се използват също унифицирани конструктивни елементи – понякога с особености, определени от техническите изисквания.

Казаните тук сведения са изключително точни, тъй като следват написаното от акад. Боянов в цитираната му много интересна книга, която Ви препоръчваме да си намерите. :)

Ако Ви се чете още за български компютри, вижте напр. това чудо:

Български преносим хард диск от 1977 г.!


Сподели

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>