Всичко за ЕС 9002 и неговите възможности

ЕС 9002 е периферно устройство за електронноизчислителна машина (ЕИМ), произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив от 1974 г. Конструирано е през 1973. Както говори и името му, ЕС 9002 е съобразено и съвместимо със стандартите на Единната система от ЕИМ (ЕС). То е разработка на колектив от Института по изчислителна техника с ръководител н.с. инж. Тихомир Топалов, е разработено на високо техническо ниво и е получило няколко отличия и златни медали.

Откъде идва идеята за създаване на такъв вид устройство?

Данни, това означава информация. Нейното непрекъснато нарастване, поради техническото, икономическо и обществено развитие на всяка страна, е лавинообразен процес. За­това пред инженерите винаги е стояла задачата да се справят с нея. Тук изразите „да се борят с нея“ или „да спрат тази информация са неуместни“, защото прогресивното увеличаване на информацията става по естествен закон. Тук просто е необходимо да се намерят ефикасни начини да се обхване и използва тази информация.

Всички данни, които се обработват с компютри, предварител­но се подготвят. Напр. през 1970-те г. тесе записват в определен вид на магнитна лента или магнитен диск и така постъпват във външната памет на машините. Разглежданото от нас днес устройство за под­готовка на данни върху магнитна лента (УПДМЛ) решава по нов начин този въпрос.

При стария метод или по-точно, до разработването на описваното устройство, данните, които подлежат на обработка, се записват посредством клавиатура върху перфокарти. (При Първия български компютър Витоша пък информацията се записва на перфорирана лента и се разчита според разположението и броя на дупките.) След това информацията се проверява от контролно устройство, после преминават през друго, карточетящо устройство, и се записват върху някаква външна памет — най-често магнитна лента. Едва тогава така записаната инфор­мация постъпва за обработка в компютъра, или както са казвали тогава – електронноизчислителната машина (онзи голям комплекс от устройства, заемащ цели стаи в изчислителните центрове).

Клавишният перфоратор почти в този вид, в който е бил в епохата на ЕС 9002, е дело на 1920-те и 1930-те години и с успех е бил използван при старите механични и електромеханични калкулатори. Тогава дори не е ставало дума за полупроводникови прибори. Техниката с интегрални схеми със своите изключителни възможности изменя коренно качеството и бързодействието на електронноизчис­лителните машини. Клавишният перфоратор обаче — едно електромеханично устрой­ство отпреди половин век — остава същият. И може би създателите на новите устрой­ства за подготовка на данни върху магнитна лента са тръгнали точно от тази мисъл: „Твърде отдавна е създаден и се използва клавишният перфоратор. Независимо, че все още върши работа, трябва да се замени с нещо по-модерно. . .“.

Идеята за новия тип апаратура възниква през 1966 г., но само след десетина години от тридесет фирми от силно напредналите страни произвеждат такива устрой­ства.

Преимуществата на тези устройства са много и могат да се степенуват по важност, но това едва ли е най-същественото. Логично е да се почне от самия принцип на дейст­вие.

А как работи?

Устройствата за подготовка на данни върху магнитна лента са електронни устрой­ства, а клавишните перфоратори — електромеханични. Електронната система е по-на­деждна. Това качество е решаващо, когато става дума за данни, обработвани с ЕИМ. Из­искванията за достоверност в този случай са от порядъка на 10 ⁶ до 10 ⁷, което означава вероятност за един погрешен знак на 500 страници машинописен текст.

Новото устройство е по-бързо при изпълнение на автоматичните операции. В момента на разработката е установено, че благо­дарение на това ефективността на работата на оператора, т.е. производителността на труда, нараства с 30—40 %. Този процент, наглед не особено висок, може да предизвика учудване у някои, след като е известно бързодействието на съвременните интегрални схеми. Но не бива да се забравя, че и с двете устройства работи човек. Всяко от тях притежава клавиатура, с която операторът въвежда данните. Така че бързината е огра­ничена най-вече от човешката възможност. Важното е, че се пести скъпото машинно време, изразходвано до сега от карточетящото устройство. Неговата работа е един бавен процес. Казано по-просто, избягва се презаписът на перфокартата върху магнитната лента.

От голямо значение е и друго преимущество на устройството за подготовка на данни върху магнитна лента — спестяват се огромна количество перфокарти. Малък пример: върху една стандартна касета магнитна лента с диаметър 216 мм. може да се запишат близо три милиона знака. Това представлява около 1500 страници, или един роман ка­то ,,Война и мир“. При използване на клавиатурните перфораториза съшата инфор­мация се изразходват 40—50 хиляди перфокарти! И това не е всичко: картите се изпол­зват еднократно, а новите устройства гарантират повече от 40 хиляди процедури с магнитната лента. Като се има предвид колко информация преминава през електрон­ноизчислителния център само за една година, мерната единица за изразходваните пер­фокарти може спокойно да бъде кубическият метър…

В най-общ опростен вид действието на новото устройство е следното: натискането на всеки клавиш кодира знака и го записва на така наречената буферна памет — нещо като склад, където се натрупва определена порция, или по-точно блок информация. Когато се изпълни капацитетът на буферната памет (а тя събира данните, които могат да се перфорират на две карти), съдържанието й, т. е. блокът данни, се записва на магнит­на лента. Става както при земеделски комбайн — той поема житните стебла непрекъснато, а от бункера отвреме навреме падат готови бали слама. Ако приемем, че житото е по­даваната информация, а пътят на комбайна — магнитна лента, балите ще представля­ват записаните блокове.

Сигурността, че данните са правилно записани, е 100 %. Защото, след като се запише блокът от данни, лентата се връща, автоматично се прочита и се сравнява със съдържа­нието на буферната памет. Всичко това става за много кратко време — 150 милисекунди и не се отразява върху нормалния ритъм на работата на оператора. Той всъщност не за­белязва никаква прекъснатост в процеса на своята дейност.

Устройството за подготовка на данни върху магнитна лента ЕС9002 при изпитанията е получило оценка К (т.е. високо световно техническо равнище) още в етап на разработка. То е спечелило златни медали на Международен панаир в Пловдив и на VI Национален преглед на ТНТМ. Още един златен медал устройството е взело в Москва, на Специалната изложба по из­числителна техника. Всичко това е голямо признание за неговите качества.

Прецизното разглеждане на сравнителните таблици за много чужди изделия от то­зи тип води до неоспорими заключения: българското устройство е с най-малко тегло, раз­мери и цена, а същевременно с разширени функционални възможности. До 1974 г. в изпълнението му има четири решения, признати за изобретения от Института за рационализации.

Освен за­пис и проверка (с четене на информацията) ЕС 9002 притежава и друг режим на работа — търсене. Той позволява да се намери, прочете и коригира който и да е блок информация, записан на произволно място върху магнитната лента. Може да се извършва четене и проверка на буферната памет.

Когато е необходимо да се документират някои дан­ни, информацията от магнитната лента може да се разпечата на принтер. УПДМЛ-то има възможност да се записва от различни видове източници – напр. от четци за перфокартови устройства, за да се осигури съвместимост с по-стария носител, и т.н.

Особено важни са международните изпитания, на които е подложено устрой­ството. Те са проведени от специална комисия с участите на делегации от всички стра­ни, включени в разработката на Единната система електронноизчислителни машини на СИВ. В протокола комисията е отбелязала. че съоръжението е разработено на високо техническо ниво и по важни показатели превишава изисква­нията на проектната задача.

Още в момента на представянето си устройството бързо прехвърля границите на България. То става обект на под­чертан интерес на българската национална изложба в Индия, както и на пролетния Лайпцигски панаир от 1974 . Колективът, все млади хора—научни сътрудници и инженери от Института по изчислителна техника, завършват задачата за 24 месеца и напълно спази нормативния срок. Трудности, разбира, се е имало, защото УПДМЛ-то е принципно ново устройство. То  е изпълнено изцяло на интегрални схеми. Други трудности се явяват и в осигуряване на частите за редовното производство: магнитната записващо-четяща глава, електродвигателя…

Проектът е бил новата помощна апаратура да замени всички съществуващи дотогава перфокартни ус­тройства в електронноизчислителните центрове. Още от 1974 много страни проявя­ват голям търговски интерес към новата ни джаджа. Получени са предварителни заявки за хиляди бройки, а по-късно ЕС9002 е изнасяно за СССР и редица други страни.

Следващата задача пред колектива е била да се разработи система, която да позволи предаване и работа с данни от разстояние – по-нататък ще Ви разкажем как е разрешена и тази задача… :)

Прочетете и:

http://www.sandacite.bg/%D0%B5%D1%81-9007-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82/