5 неочаквани факта за старите кооперации

Антон Оруш

Знаете ли всичко за старите кооперации? Проверете в Сандъците – Sandacite!

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Наскоро Ви предложихме статията ,,Старите кооперации и зашо ги обичаме“. В нея се опитахме да изградим една свръхкратка, но все пак последователна, стройна и съдържателна история на кооперативното жилищно строителство в България до 1945 г. Тази статия е една от най-най-любимите ни, но там е работата, че това съвсем не е малка тема и от нашите градски наблюдения някакси естествено се натрупа материал за още една статия на същата тема. Идеята ни беше тя да обърне внимание на някои скрити особености на този вид сгради. Специфики, за които повечето хора едва ли се замислят, колкото и пъти да преминават покрай близо стогодишните здания.

Ето ги и нашите градски археологически открития:

  1. Автоматизирано изхвърляне на боклука посредством вграден боклуоотвод
5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Замисляли ли сте се, че част от тези сгради имат изградена система за изхвърляне на битовите отпадъци направо от етажите? Изграждането на такива инсталации започва от втората половина на 30-те години и продължава десетилетия след това, защото се среща и в няколко номенклатури от едропанелното строителство. В случая сме избрали една наглед обикновена сграда от втората половина на 50-те години, намираща се на ул. Граф Игнатиев.

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

 Не е лошо! Боклукоотводът представлява една вертикална тръба от най-горния етаж до под земята. Отвън на всеки полуетаж има капак към него. Хвърляш боклука и той пътува до долу в режим свободно падане! На снимките – капаците на 2 от етажите.

Отдолу вече боклукчиите влизат и го събират от една шахта. На някои места тези шахти имат коридорна връзка с мазето. В доста сгради от периода до 1945 г. съществуват малки външни врати откъм фасадата пред тротоара, направени, за да имат достъп служителите на общинската служба за почистване и да изнасят боклука. Такива метални вратички можете да видите на ул. Уилям Гладстон близо до бул. Хр. Ботев, на ул. Св. Иван Рилски (частта между булевардите М. Скобелев и Ботев) и на други места.

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Според множество свидетелства на хора обаче, от един момент нататък тази система почти не се е използвала и отворите към шахтовата тръба са били запечатани почти навсякъде. Тези на снимките също са ,,капнати“, за да не могат да се отварят. Вероятно не е могло да се осигури редовно извозване на боклука или пък са били инсталирани метални кофи, в които да се изхвърля сметта, и така вграденият боклукоотвод се е обезсмислил. Тези кофи са се държали в самия имот. На нас втората хипотеза ни се струва по-вероятна, още повече, че  за това има и свидетелства на очевидци.

2. Двуетажните тавани

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Кооперациите са строени или на мястото на бивши къщи, или направо върху празни парцели. Когато парцелът, на който строят, е тесен отвсякъде и почти квадратен, а кандидат-собствениците – много, апартаментите също са много (6 етажа, 4 апа на етаж). Така кооперацията се получава тясна и висока като кула. Тези сгради почти задължително включват по две складови помещения към апартамент – мазе и таван (изключение правят само жилищни тавански помещения, които не могат да имат таван към себе си, тъй като те самите са такъв).

Колкото повече са апартаментите, толкова повече са и таваните. Горе е тясно, няма място, площта на един таван става безсмислено малка, а сградата е тясна и им липсва планарно пространство хем да ги нагъчкат всичките, хем да станат с по-човешки размери. И някъде 38-а, 39-а г. архитектите измислят да направят втори тавански етаж! Обикновено над последния жилищен етаж има плоча, над нея са таванските помещения и вече някъде в някое ъгълче има малка стълбичка към гредореден втори тавански етаж, където вече набутват останалите кутишки (снимката вляво, ясно се виждат двата реда тавански капандури)

Този номер са го прилагали и по-късно – примерно 1955 г., справка ето тази сграда:

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

3. Плочи без колони

В края на второто десетилетия на ХХ век в България започват да се разпространява стоманобетонът като строителен материал. Той замества дотогавашния гредоред, като първите елементи на сградата, към които започва да се прилага, са междуетажните плочи и балконите. Само че, тъй като все пак това е началният период на развитието на технологията у нас, се стига до един любопитен момент – сгради със смесен градеж. Класическата стоманобетонна сграда се състои от СТБ плочи, греди, колони и противоземетръсни пояси и шайби. Е, не! Преходинте здания съчетават дотогавашните строителни методи с новите и затова при изливане плочите лягат върху вече изградените носещи стени от дебели плътни тухли. В сградите само едно поколение по-назад тези стени са носели гредоредените етажи.

През втората половина на 20-те години в сградите се въвежда стоманобетонен скелет. Той става задължителен за всички стоманобетонни постройки от 4 май 1927 г., когато е обнародван първият ,,Правилник за железобетонните строежи в Царство България“.Допълнителна мотивираща роля има и изучаването на пораженията от злощастното Чирпанско земетресение (1928).

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

На показаната по-долу сграда съвсем ясно може да се различи кое какво е. Външните стени с малките тухлички на дупки са неносещи, преградни, а встрани (подчертани на втората снимка вдясно) можете да видите носещи стени от дебели плътни тухли. Тези стени са важен елемент за стабилитета на цялата конструкция и затова никак, ама никак не е желателна намесата в тяхната цялост. Казваме го за мераклиите собственици на бъдещи партерни търговски площи, които планират тяхното разширяване чрез бутане на стени. Това може да доведе до изключително губителни последици… изключително губителни!

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

4. Защо стълбите са толкова високи?

Често пъти чуваме хора да се оплакват, че ,,на тия едновремешните сгради в Центъра са им много високи стълбите!“ На тях обикновено се противопоставят по-късните тухлени сгради 60-те и 70-те години, при които стълбите са по-лесни за изкачване, с по-малка височина между две стъпала.

Никое твърдение не би могло да се нарече по-необосновано от това. На приложените към тази подточка снимки можете да видите и стръмни, и полегати стълби.

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Стълбище на кооперация, строеж 1914 г.

Преди всичко, трябва да отбележим, че е възможно височината между стъпалата на шестдесетарските и седемдесетарските кооперации действително да се подчинява на стандартизации, даже сме сигурни, че това е така. Но това не означава, че и през 30-те г. например не са строени сгради с удобни, полегати, че и широки стълбища, дори напротив! Но го има и обратният случай… Всъщност от какво зависи това?

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Да започнем отначало: вие сте група кандидат-собственици от 30-те г. напр. и се събирате, за да се включите в общ строеж на нова жилищна сграда, за който строеж сключвате договор със строителен предприемач. Според това колко хора сте архитектът от архитектурното бюро се наема да направи разчет и да разпредели на всяко семейство/човек по един от бъдещите апартаменти. В Царството действат различни строителни ограничения, от които в този случай Ви засягат тези за минималната височина на вертикалното сечение на апартаментите, за максимален брой етажи, за максимална височина на сградата. Имат значение, разбира се, и други променливи – като размера на строителното петно и броят съкооператори, защото според тяхното число се изготвя и бъдещият брой апартаменти. И ето как, съобразявайки се с всички тези фактори, архитектът ще реши уравнението, като в едни случаи ще направи апартаментите по-високи, а сградата ще е с по-малко етажи (при по-малко хора), а другата крайност ще са случаите с тавани на минимума (2,95 м) и нагъчкани по 4 апартаментчета на етаж. Както споменахме, размерите на парцела също влияят на стълбището – ако той е по-тесен, ясно, че няма да има накъде толкова стълбите да се удължават и тогава ще се мине с по-малки, но по-високи стъпала, и тесни общи площадки пред входните врати на жилищата. Все пак и стълбищата, и площадките заемат ценна планарна площ, който може да се използва за частните апартаментни помещения! Има го и случаят, в който чисто и просто са предпочетени по-малкото и по-високи стъпала, тъй като стълбището с по-малко стъпала е по-лесно за строителство.

Да обърнем внимание и на още един интересен случай. Понякога, особено в сградите с търговски площи по партера до средата на 30-те години (ония с дву- и трикрилите прозорци тип немски модерн с напречни греди и шпроси и релефната мазилка), първото стълбище е по-дълго и води по-нависоко в сравнение със следващите по по-горните етажи.

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Това е така, тъй като в онези години са правели магазините долу с по-високи тавани от апартаментите и стълбището трябва да е високо, за да преодолее по-голямата височина. Оттам нататък броят стъпала става по-малък, тъй като таваните на апартаментите са по-ниски в сравнение с партера. Така височината на вертикалното сечение е по-малка и се преодолява с по-малко стъпала.

5. Защо портал във вестибюла?

Да бе, верно, защо точно портал? Толкова ли не са могли просто да турят една врата там, и това е?

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Вестибюлът се налага да го има поради самата форма на строителния парцел. Ако той е бил тесен и късата му страна гледа към улицата, то и кооперацията ще е тясна отпред, а навътре дълбока, с калкани по 12-16 метра. Точно тази дълбочина на тракта налага разчленяване на полученото пространство на две-три по-малки помещения, като обаче всяко едно от тях трябва да има осветление. Когато вестибюлът остава по средата (при две) или отстрани (при едно) помещение, той самият няма прозорец (това е т.н. тъмен вестибюл). Тогава се налага да бъде светозахранен отнякъде и ето откъде изниква необходимостта от портал. Той представлява врата с 2, 3, или 4 крила, които са максимално остъклени, с често пъти матирани стъкла, за да се спазва все пак някаква отделеност на помещенията… които обаче така и така са си вече преходни. Ако крилата се отворят, се печелят пространство и представителност, но нека да отбележим, че дори и полуотворен е достатъчно аристократичен. За пълнота да добавим също така, че модата на четворните портали отминава около 1930-2 г., след което се срещат почти само трикрилни. Българското название на портала би трябвало да е ,,вратник“, макар че в специализираната архитектурна книжнина от периода е наричан ,,джамлък“. Нà, ето – това е ,,Ръководство по сградостроителство“ от Атанас Донков, 1938 година: 😀

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

От втората половина на 60-те години обаче дори и остъклените врати на портала започват да изглеждат прекалено затъмняващи вестибюла, затова се преминава към портали само с рамка, без врати, а на някои места пък въобще му откачат вратите. Ако сега си купувате апартамент и Ви загложди силно любопитство порталът нативно безвратен ли е, или не, само погледнете рамката отстрани и паркета/дюшемето долу – ако на рамката има панти, а отдолу дупка за заклинване на шип, то най-вероятно вратите ги е имало някогаш, но са били махнати:

5 факта старите кооперации

5 факта старите кооперации

Та тези са, значи, петте най-забележителни (но скрити!) факта за старите кооперации, които пък нас ни глождеше да Ви разкажем. Може би в скоро време пак ще Ви предложим нещо подобно… стига да не сме Ви досадили, разбира се. 🙂

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url