Антон Оруш

Първият български котлон в Сандъците – Sandacite!

Първият български котлон

Първият български котлон

Такаа, дойде време и за нещо по-спартанско! След като достатъчно Ви глезихме с електрически тенджери, с пържолници, печки, абсорбатори и т.н., стигнахме и до предтечата на всичките тия луксозни джаджи. Представяме Ви ЕКО 600! 🙂

Зад това съкращение се крият думите ,,електрически котлон обикновен, мощност 600 вата“. Всъщност, понятието ,,първи български котлон“ е малко условно, тъй като пр1з 1955 г. заводът Елпром Варна пуска успоредно два уреда от този тип – 6 мощност 600 и 800 вата съответно. Както можете да се досетите, вторият носи сиглата ЕКО 800. Точно от него е и горната напълно оригинална мукавена кутия. 🙂

В днешния материал ще разгледаме и двата образа.

Двата котлона имат еднаква конструкция и се отличават само по своите размери. Както редовните читатели на Сандъците вече са се догадили още щом са прочели годината на ,,раждане“, нагревателната спирала на котлона е открита и човек трябва много да внимава да не я допре случайно при работа… или поне да се надява да не е с мокри пръсти и да е обут с дебели подметки,  а под него да не е гол бетон. 🙂 Във всеки случай, по-добре е да не стигаме до такива разсъждения.

Сега да поговорим технически за това откъде идва топлината. Нагревателната спирала е от нихромова или хром-алуминиева съпротивителна жица. Тя е положена в каналите на шамотна плоча с диаметър 145 мм за котлона с мощност 600 вт и 165 мм за 800 вт. Изводните краища на спиралата са трикатнио и усукани от същата съпротивителна жица. Изводите завършват с месингови накрай­ници (кабелни обувки, капсули), които трябва плътно да обхващат съпротивителната жица.

Първият български котлон

Първият български котлон

Трябва да отбележим обаче нещо доста неприятно. Когато котлонът работи дълго време, понякога се е случвало нагревателната жица да се понадигне на места и да излезе от каналчетата. Тогава тя влиза в съприкосновение с металния съд, който сте поставили да ври отгоре, а той пък влиза в допир с ръката Ви… Резултат = неприятен. 🙂

Контактното устройство се състои от два месингови щифта, към които се свързват изво­дите на спиралата с месингова гайка. Щифтовете отвън са предпазени от допиране и заливане посредством ламаринена кутийка, заварена към тялото на котлона. Тялото и дъното на котлона са от стоманена ламарина. Към дъното са заварени три ламаринени крачета. Всички открити повърхности на металните части на котлона освен спиралата са покри­ти против корозия с под­ходяща защитна и деко­ративна покривка от стъклоемайл, изпечен при тем­пература 900-920° С, или са боядисани. Дъното се притяга към тялото на ко­тлона посредством три зъбеца, прорязани и огъ­нати навътре от самото тяло, и три прореза по периферията на дъното, което влиза в тялото.

Първият български котлон

Първият български котлон

Напречен разрез на ЕКО 600

Сигурно вече сте се досетили каква може да е най-честата повреда в това толкова просто уредче. Това е  прегаряне на изводите на спиралата на мястото, където тези изводи са свързани към контактните щифтове. Поради високата тем­пература, която се получава иа самите щифтове, най-малкото разхлабване на контакта увеличава електрическото съпротивле­ние на контактната връзка. При по-голямо съпротивление се отделя повече топлина, нагряването се увеличава още повече, контактните повърхности се окисляват силно и се стига до пренагряване края на извода, при което той прегаря. Често пъти причина за това може да бъде недостатъчно развалцоване на месинговите капсули към изводите на спиралата, не­доброто първоначално затягане или разхлабването им след про­дължителна работа или лош транспорт.

За да се предотврати този проблем, може да вземем овреме предпазни мерки. Може, след като котлонът е работил известно време, да бъде отворен и гайките на щифтовете да се презатегнат, а ако се установи, че изводът се движи свободно в месинговата капса, да се уплътни, като се сплескат допълнително капсу­лите с клещи или чук. 

Как се оправяме с изгорялата нагревателна спирала обаче?  Тя се заменя с нова и това става по по следния начин. Най-напред се отваря котлонът, като се поставя обърнат с плочата надолу. После се натиска дъното и се развива на няколко градуса наляво (обратно на часовниковата стрелка), като тялото се държи неподвижно. След като се извади дъното, се развиват външните гайки от контактните щифтове и се отделя плочата със спиралата. Отстраняват се внимателно остатъците от прегорилата спирала. Преди да се постави в каналите на плочата, новата спирала трябва да се разтегне равномерно на около 96 см за 600 вт и 125 см за котлона 800 вт, без да се смятат изводните краища. При купу­ване на резервна спирала (препоръчително, от някой не много лъскав електриджийски магазин) трябва да укажете точно за какъв котлон е необходима и за какво напрежение. Най-добре първо обяснете какъв античен котлон имате, представете данните от таблицата по-долу и гледайте физиономията на продавача. 🙂 За откритите котлони във всички случаи диаметърът на спиралата не трябва да е над 5,5 мм, за да може да легне в каналите на плочата.

Първият български котлон

Първият български котлон

Тъй като изводите на резервните спирали не ca снабдени с накрайници,  трябва краищата ми предварително да се извият във форма на ухо около щифтовете,а след това да се затегнат с външната гайка, като от двете страни на ухото се поставя по една ме­сингова шайба. Затварянето на котлона става, като се притисне и завърти дъното надясно.

По същия начин може да се за­мени счупена керамична плоча. Като се има предвид, че е по-трудно преместването на употребявана спирала в нова плоча, препоръчваме да се опитате да намерите цял такъв комплект. При купуване на резервна плоча трябва да се каже в магазина точно какъв диаметър е имала счупената плоча.

Смяната на счупено порцеланово изолаторче или щифт в контактното устройство също не е трудна работа.

Керамичните шамотни плочи на котлоните ЕКО-600 и ЕКО-800 по размери и качество отговарят на изискванията на тогавашното БДС 1141-52, а самите котлони трябва да отговарят на БДС 1732-54 (Котлони домакински електрически).

Сега… нещо друго в допълнение. От Елпром Варна са произвеждани и други типове открити котлони, които имат някои разлики. Напр., при някои от тях тялото е прихванато към дъното с три винта или пък плочата се притяга към тялото чрез един винт, намиращ се в средата на дъното. Шамотните плочи на тези котлони имат други (нестандартни) размери. Така например, при тях котлон 600 вт е с плоча с диаметър 120 мм, а котлон 800 вт-—с плоча 155 мм. Със същите плочи са произвеждани котлони, които се отличават от описаните от нас ЕКО 600 и 800 само с по-малките си размери. 

От тази таблица ще видите всички данни за българското котлоностроене до 1955 г.:

Първият български котлон

Първият български котлон


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url