Антон Оруш

Днес в Sandacite.BG обясняваме един термин от историята на българските компютри – проблемно-ориентиран комплекс.

Проблемно-ориентиран комплекс Инфорег

Проблемно-ориентиран комплекс Инфорег

Първите компютри на България (тоест произведени от 1962 г. нататък) са създадени за решаване на професионални задачи – изчисления в различните видове строителство, икономика, планиране, финанси и счетоводство, управление на складове (т.е. отчетност), наука, статистика… През 70-те години към техните задачи това започва да се нарича автоматизиране и обхваща все повече области на човешката дейност (лозунгите за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“). Вече се проектират отделни компютри, специализирани в определен вид труд – проектиране на специализирани компютърни програми (ИЗОТ 1027С), финанси и банково дело (ИЗОТ 1025С, 1029С), зареждане с бензин (ИЗОТ 1008), текстообработка (ИЗОТ 1020С, 1024С), обработване на информация за земната сеизмична активност, изграждане на комуникационни мрежи и т.н. За всеки от тях се осигурява специализиран софтуер, написан и проектиран специално за конкретната дейност, която компютърът ще извършва.

През 1978 – 80 г. обаче се осъзнава, че конкретни специализирани дейности ще се извършват по-добре и устройствата за тях ще се произвеждат по-лесно, ако не се проектира изцяло ново устройство, а отделни устройства се обединяват в цели завършени системи. Затова тогава започва създаването на ново направление в българската компютърна промишленост – това на проблемно-ориентираните комплекси (ПОК). Те могат да се определят като ,,група от няколко устройства, които работят синхронно по дадена задача“. Тези устройства могат да бъдат от основните серии компютри, произвеждани в България по това време – ЕС (Единна система – огромните машини, по западния стандарт наричани mainframe), СМ (Система малка – ,,минимашини“) или т.н. бюрокомпютри – какво представляват те, можете да прочетете ТУК. Разбира се, главната единица, която управлява работата им, е микропроцесорът.

Според вида на извършваната специализирана дейност наборът от устройства, които работят заедно в проблемно-ориентирания комплекс, е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки печатащи възможности, другаде не толкова. Всички периферни устройства, даващи облика на ПОК-а, са произведени от различни български заводи, но са взаимно съвместими и софтуерът на компютъра, управляващ комплекса, може да ги менажира всичките.

В тази публикация ще покажем накратко най-важните проблемно-ориентирани комплекси, а в следващите ще разгледаме някои от тях подробно. Тези ПОК-ове са широко изнасяни в Съветския съюз и Близкия Изток от легендарната външнотърговска организация Изотимпекс.

Изотимпекс

Изотимпекс

На първата снимка в статията виждаме ПОК Инфорег, предназначен за справочно-информационна дейност и регистриране на данни. С негова помощ може да се направи мощна система, чрез която натрупаната информация да се подреди и управлява в бази от данни, а на тази система могат да работят няколко оператора. Тя работи в режим на времеделене (тоест процесорното време се споделя между няколко потребители, работещи едновременно) и многопрограмен режим. Разбираме, че всички потребители имат колективен достъп.

ПОК Геолог е предназначен за обработка на данни за земната сезимична активност. Изграден е на базата на голяма машина ЕС 1035Б, която съдържа и специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

ПОК База се занимава с управление на наличностите в големите складове – улеснява следенето на отчетността. При него присъства възможност да се включи в компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4, за която повече сме ви разказвали ТУК.

Съществува и ПОК Селско стопанство. Този комплекс обработва информацията от работата на аграрно-промишлените комплекси и машинно-тракторните станции. Може да е изграден на основата на компютрите СМИТЕЛ-1, СМ-4, EC 1035Б и също ползва ЕСТЕЛ 4.

След като съществуват две-три компютърни системи за проектиране и изпробване на печатни платки, е логично да има  подобен ПОК. Той се нарича Система за автоматизация на инженерната дейност и когато се използва в проектирането на платки, съдейства за полезни неща – напр. за оптималното разпределение на материал – и други подобни хитрини, които и човекът може да изчисли, но защо машината да не го направи по-бързо и по-лесно?

Минимашината СМ-4 е в основата на друг ПОК – Мрежа. Той се използва при изчислението на параметрите на мрежи за комутация на съобщенията, която действа чрез машини от сериите СМ и ЕС.

Поначало преди ПОК-овете такива специализирани дейности са се компютризирали чрез т.н. автоматизирани микропроцесорни системи, всяка от които по подобен начин има конкретна насоченост. Това е най-често бюрокомпютър, към който има включен допълнителен подходящ хардуер – напр. хроматографски анализатори и измерители в системата за обработка на данни от хроматографска работа ИЗОТХРОМ:

Българска компютърна система за хроматографски анализи

Българска компютърна система за хроматографски анализи

След 1978 – 9 г. този тип микропроцесорни системи стават отлична основа за бъдещите комплекси, които разширяват функциите им. Ще дадем няколко примера.

На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250, който поначало е със счетоводна насоченост, е изграден ПОК за компютризирано обработване на финансовите дейности от АПК-тата (,,ПОК за автоматизиране на финансово-счетоводната дейност“). 0250 се състои от клавиатура, принтер с много възможности и два броя 8-инвчови флопита за зареждане на програми и файлове и запис на резервно копие. Ето отблизо какво вижда операторът:

Български компютър ИЗОТ 0250

Български компютър ИЗОТ 0250

Един от най-интересните според нас ПОК-ове се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на автомобилите. Нарича се Бензин. Той работи в популярните навремето авторемонтни станции. Скоро ще ви разкажем повече за него, а засега ще ви кажем, че неговият шифър е 1008С:

Проблемно-ориентиран комплекс Бензин

Проблемно-ориентиран комплекс Бензин

Преди време Ви разказахме за специализирания в текстообработката компютър ИЗОТ 1002С. Той става основа на ПОК за тънкостите на полиграфическата промишленост в България – форматиране, страниране и т.н.

ТУК можете да прочетете какви са характеристиките на бюрокомпютъра за управление на складови наличности ИЗОТ 1003С. Именно неговите функции са разширени, за да може след това да се направи ПОК Складово стопанство за малки промишлени предприятия.

Има и проблемно-ориентиран комплекс Търговия – ИЗОТ 1015С – виждате го по-долу. Използва се в процесите на продажби на различни стоки в търговските обекти, управлява стокооборота и помага на оператора да държи финансово-счетоводен контрол. Работи напр. в градските универсални магазини. Ще ви разкажем и за него, дано да ви е интересен:

Проблемно-ориентиран комплекс Търговия

Проблемно-ориентиран комплекс Търговия

Една от най-важните сфери, нуждаещи се от компютризация (и където тя започва рано), е банковата. Още преди създаването на легендарния тамошен бюрокомпютър ИЗОТ 1025С (1983) започва производството на ПОК-а ДСК I ниво, който е на базата на ИЗОТ 1005С.

ИЗОТ 1001С е българска система за контрол на достъпа до големи сгради чрез прокарване на карта с магнитна лента през карточетец. На основата на 1001С по-късно правят т.н. ПОК Пропуск.

Тези ПОК-ове са една от най-интересните и разнообразни страници от българската компютърна техника. В днешно време обаче можем да се надяваме да съберем по-скоро някакви техни съставни части – отделни устройства – защото едва ли можем да намерим цял такъв комплекс. Жалко…

Това беше една статия на Sandacite.BG, направена с любов към българската техника. :) Трябва да правим още такива, за да се вижда, че българските компютри далеч не са само Правец, а и много други видове и подвидове. Доскоро!

Какво значат имената на големите български компютри

Сподели

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>